fallback

Метежът на "Вагнер" усложнява сметките на Путин за бюджета преди изборите догодина

Числеността на службите за сигурност може да бъде увеличена, но това ще задълбочи недостига на кадри в частния сектор

10:00 | 17.07.23 г. 2

Осуетеният опит за въоръжен метеж на наемниците от частната военна компания „Вагнер“ извади на показ пукнатините във фронта на Русия у дома, разтърси властта на президента Владимир Путин и доведе до изтеглянето на хиляди войници на срочен договор от бойните полета в Украйна, пише Bloomberg.

Поправянето на щетите ще струва скъпо, особено на фона на наближаващите избори през март догодина в изтощената от почти 17 месеца война и санкции икономика. А последиците за бюджета далеч ще надхвърлят цената само на укрепването на позициите в Украйна, държани от бойците на групата „Вагнер“, които по някои данни са наброявали 50 хил. души.

Затягането на сигурността около Москва, наред със заделянето на повече ресурси за военните усилия, може да принуди правителството да повиши разходите с 5% спрямо настоящия си бюджетен план, счита Bloomberg Economics. Това означава разходи за допълнителни 1,3 трлн. рубли (14 млрд. долара) тази година.

Друг вероятен приоритет за Путин, който ще се бори за нов шестгодишен мандат, ще бъде да "подкупи" избирателите. При предишните избори имаше повишаване с около 12% на реалните заплати, резултат предимно от повишаването на заплатите в държавния сектор, сочат изчисления на Bloomberg Economics.

Отбраната и социалните програми са фискални приоритети на Кремъл. Графика: Bloomberg LP

Променените сметки заради бунта на "Вагнер" ще наложат увеличаване на разходите в някои от най-големите вече разходни пера в бюджета, който отбеляза дефицит от 2,6 трлн. рубли през първото полугодие на 2023 г. и вече е над целта на правителството за цялата година.

Фискалните кранчета са отворени до краен предел тази година. Месеци преди метежа Путин обяви ръст на минималната заплата с 18,5% от 2024 г. - повишение, което ще обхване близо 5 млн. души в Русия.

„Ще има и други увеличения на доходите, но те вероятно ще бъдат много целенасочени, за да смекчат бедността и да възнаградят тези, които се сражават в Украйна и да компенсират семействата им“, коментира Татяна Орлова от Oxford Economics.

„Метежът задълбочава фискалния натиск и ще извади от релсите опитите на правителството да стабилизира бюджетния си баланс. Разходите за заплати в държавния сектор също ще нараснат с цел запазване на подкрепата на основните избиратели преди изборите“, казва Александър Исаков, икономист за Русия в Bloomberg Economics.

„Вагнер“ не излизаше евтино преди бунта с разходи за 3 млрд. долара от държавния бюджет през миналата година за финансиране на военните ѝ операции в Украйна и за заплащане на кетъринг компанията на лидера ѝ Евгений Пригожин за доставяне на храна за армията.

Но отговор на критичната заплаха за 24-годишното управление на Путин ще се превърне в още една голяма тежест за бюджета.

Макар че руският лидер все още има завидно одобрение от 76% според допитване от началото на юли, това ниво на подкрепа е най-ниското от септември миналата година, когато Кремъл обяви частична мобилизация.

„По-голямото усещане за несигурност, породено от бунта на Пригожин, може да накара Кремъл да използва още повече ресурси, за да купи верността на хората към системата на Путин с цел намаляване на изненади в бъдеще“, казва Бен Нобъл, преподавател по руска политика във Факултета по славянски и източноевропейски изследвания към University College London.

„Не бих се изненадал, ако, особено след метежа, Кремъл се прицели в още по-висок процент гласове за Путин и рекордна избирателна активност на изборите през 2024 г., но постигането на тази цел ще струва много скъпо“, допълва той.

Пренаписването на бюджета ще бъде предизвикателство, тъй като санкциите и други ограничения, наложени от САЩ и съюзниците им заради нашествието, откъсват приходите на Русия от износа на енергия. Русия продава също чуждестранна валута, докато приходите ѝ от енергия са под поставената в бюджета цел.

Вместо увеличаване на разходите за армията „пренасочване на съществуващи разходи в подкрепа на редовната армия изглежда по-вероятно“, смята Орлова.

„Случаят с „Вагнер“ обезсърчава държавата да превъзлага военните си дейности на частни компании“, допълва тя.

Освен промяна в начина, по който правителството изчислява данъците върху петрола, усилията за стабилизиране на публичните финанси разчитат до голяма степен на еднократни мерки като налози за бизнеса и за частни компании, подготвящи изтеглянето си от страната.

Но е възможно да е започнало и по-болезнено преосмисляне.

В деня, когато Путин проведе извънредни преговори с Пригожин и командири от „Вагнер“ след бунта, на заседание на правителството финансовият министър Антон Силуанов предложи повсеместно намаляване на разходите с 10% в бюджета за следващата година, съобщи руското бизнес издание „Ведомости“.

Предложението обхваща т. нар. незащитени разходи като тези за околната среда и икономиката, като в същото време не засяга предвидените средства за сигурност и социални разходи, допълни изданието.

Наред със запазването на способността на Русия да води войната правителствените политики в следващите месеци ще проникнат в икономиката по други начини в момент, когато бързото засилване на военното производство вече изкривява растежа.

Стремеж за укрепване на отбраната след похода на „Вагнер“, който спря на 200 км от Москва, ще изисква увеличаване на числеността на силите за сигурност. Но има риск това да влоши недостига на работна ръка в частния сектор – една от причините Bloomberg Economics да понижи очакванията си за потенциалния растеж на Русия.

Приоритетите на Путин ще бъдат показани в бюджета и те ще увеличат допълнително вече високите разходи в изборната година.

„Периодът преди избори е време на високо напрежение за бюджета. Социалните разходи трябва да компенсират недоволството от войната“, коментира Кирил Рогов, бивш съветник на руското правителство, който сега оглавява института Re:Russia във Виена.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:57 | 17.07.23 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още