Представете си две държави. Първата е горда християнска, допускала е расова сегрегация в недалечното минало и расизмът се споменава по-често в нейните медии, отколкото където и да е другаде в развития свят. Втората е строго светска и законодателно забранява събирането на данни за расата на хората - съзнателно усилие на нейните лидери да избегнат използването на етническата принадлежност за разграничаване или разделение.
Коя мислите, че би предложила на хора с различна расова и религиозна принадлежност по-големи шансове за успех? Или да бъдат равноправни участници в обществото? Отговорите, разкрити в данните, са изненадващи, пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок, визирайки Америка и Франция.
През 2021 г. безработицата в САЩ е била 5,5 на сто за родените в страната и 5,6 на сто за родените в чужбина. Във Франция безработицата е 7% сред родените в страната, но 12% за имигрантите, надвишавайки 17% при пристигналите през последните десет години. Сравненията с Великобритания, чиито демография и колониална история може би са по-справедлив показател, са също толкова негативни.
След седмица на безредици из цяла Франция, подбудени от смъртта на тийнейджър от северноафрикански произход, застрелян от полицията след преследване, тези статистики си струва да се разгледат. Въпреки че пикът на размириците премина, необходимостта от сериозен разговор за това как Франция продължава да проваля своите имигрантски общности и техните квартали остава.
Точно както при вълната от градско насилие във Франция през 2005 г. или бунтовете в Лондон през 2011 г., проблемните отношения между полицията и етническите малцинства дадоха искрата за безредици, подхранвани от бедност и социално изключване. Метежниците обикновено идват предимно от квартали в неравностойно положение: тези, които нямат участие в обществото, нямат какво толкова да загубят при палежите.
В целия Запад младите черни и кафяви мъже са свикнали да бъдат непропорционално обект на полицейски проверки и обиски, но мащабът на несъответствието във Франция е шокиращ. В Лондон чернокожите имат между два и три пъти по-голяма вероятност да бъдат задържани, отколкото белите хора, но в Париж цифрата нараства до шест пъти и почти осем за тези от арабски произход.
Срещите с френската полиция също така са и по-смъртоносни, тъй като полицаите са по правило въоръжени и им е позволено да стрелят по хора, които не спират на светофари, ако се смята, че представляват риск за безопасността. Във Франция през 2022 г. е имало 26 фатални полицейски стрелби в сравнение със само 2 в Обединеното кралство, а през последните 18 месеца френската полиция е застреляла 17 души по време на пътни проверки като тази, която предизвика последните безредици.
В пика на скорошните бунтове двата най-големи полицейски синдиката публикуваха изявление, в което обявиха, че са „във война“ с „вредителите“ и „дивашките шайки“. Тази култура на враждебност се разрасна, откакто Никола Саркози изостави кварталната полиция преди две десетилетия в полза на по-репресивни тактики. Едно бъдещо правителство, водено от крайнодясната партия на Марин льо Пен, със сигурност ще наблегне на противопоставянето.
Има малко признаци за подобрение на интеграцията. Всеки пети от роденото в чужбина население на Франция смята, че е дискриминиран, което е най-високото ниво, наред с Италия, в развития свят. Междувременно има почти три пъти по-голяма вероятност имигрантите във Франция да живеят в бедност, отколкото тези, родени в страната. В Обединеното кралство нивата на бедност между имигрантите и останалите са еднакви.
Това френско несъответствие се усложнява от десетилетията на неуспешна градска политика, в резултат на която имигрантските общности се концентрират в определени райни, което подчертава тяхната различност и възпрепятства социалната им мобилност. Съжителството между богатите и бедните в Лондон си има своите проблеми, но е опора срещу вкореняването на неравенството, наблюдавано във Франция. 28% от скорошните френски имигранти сега са в най-ниския децил по доходи в сравнение със само 8% процента от неимигрантите. В Обединеното кралство цифрата е 10%, независимо от страната на раждане.
Въпреки твърденията, че Франция е расово безпристрастна, данните показват различна картина. Без реформи, както в полицията, така и относно социалното изключване, няма голяма надежда, че тези епизоди на насилие ще спрат в скоро време.