Посланието, което водещите централни банкери в света отправиха в края на юни, не можеше да бъде по-ясно. Управителят на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли и неговите колеги от Федералния резерв и ЕЦБ Джей Пауъл и Кристин Лагард настояха, че високата инфлация и високите лихвени проценти ще се задържат, пише колумнистката на Financial Times Клеър Джоунс.
Що се отнася до САЩ и еврозоната обаче, инвеститорите остават неубедени, че това, което се оказа най-лошият пристъп на инфлация от едно поколение, ще продължи толкова дълго, колкото твърдят тези, които определят лихвите – въпреки повишаването на доходността на облигациите миналата седмица.
Инвеститорите все още очакват Фед да намали разходите по заемите към края на тази или началото на следващата година, въпреки залога на Пауъл - изразен на събитието Синтра на Европейската централна банка - че ценовият натиск ще остане над ключовата цел за инфлацията от 2% след края на 2024 г.
Обръщането на бързото покачване на лихвите, на което станахме свидетели през последната година от ЕЦБ, може да отнеме малко повече време. Но пазарното мислене не е в синхрон с размишленията на определящите лихвите в еврозоната. Инвеститорите очакват още две повишения на лихвените проценти с четвърт пункт в еврозоната тази година, последвани от две намаления през 2024 г.
В Обединеното кралство пазарите изместват очакванията си в другата посока. Сега те смятат, че АЦБ ще трябва да стане по-ястребова, като повиши лихвите от сегашното им ниво от 5% до връх от 6,5% през март 2024 г., причинявайки още болка на държателите на ипотеки в страната.
Но дори във Великобритания, където ценовият натиск остава много по-силен, отколкото в САЩ или Европа, има искрица надежда за промяна в начина, по който компаниите определят цените.
Много централни банки, включително АЦБ, анкетират хиляди фирми всеки месец, за да видят как определят цените. Тези проучвания разкриват, че цените не само са се увеличили силно, но и чрез по-чести корекции. Проучването на АЦБ сред главните финансови директори в бизнеса показва, че преди инфлацията да се ускори, почти половината от фирмите са определяли цените си само веднъж годишно. Сега тази цифра е спаднала до около една трета.
Това е интуитивно. Тесните места във веригата за доставки, които се появиха по време на пандемията – и бяха изострени от инвазията на Русия в Украйна – заедно с по-високите разходи за енергия изложиха компаниите на бързи промени в цените. Естествено, това означава по-чести промени в това, което те таксуват на своите клиенти.
Промяната в честотата е драматична. Според АЦБ повече от една пета от фирмите във Великобритания са променяли цените веднъж на тримесечие през миналата година - спрямо малко над една десета през 2019 г. Тревожно е, че почти 15 процента са променяли цените веднъж месечно - в сравнение с около 5 процента през 2019 г.
Но колко бързо компаниите ще ги намалят, след като сега натискът отслабва? Има някои положителни знаци. Графика, взета от презентация по време на Синтра на главния икономист на АЦБ Хю Пил, показва, че онези фирми, които са предприемали по-честа промяна на цените миналата година, са очаквали инфлацията да бъде по-ниска през 2023 г. Те очакват да повишат цените средно с 5% между сега и следващия юни. За сравнение, компании, които повишават цените си годишно, очакват ръст от почти 6 процента.
„Няма място за спокойствие относно риска от по-голяма устойчивост на инфлацията, като се имат предвид скорошното развитие при цените на услугите и ръстът на заплатите“, коментира Пил. „Но това проучване на ценовото поведение на фирмите предлага някои доказателства в другата посока.“
Фирмите също така все повече имат възможност да намаляват цените. След рязък ръст през миналата година, данни от миналата седмица показаха, че разходите на производителите в еврозоната са спаднали за първи път от 2020 г. през годината до май, на фона на резкия спад в цените на енергията. В Обединеното кралство тези разходи се повишиха само с 0,5% - намаление от почти 24 процентни пункта от най-високата им стойност през лятото на 2022 г.
В някои области компаниите реагират чрез намаляване на потребителските цени. Американското мляко е един пример. В течение на 2022 г. Министерството на земеделието на САЩ регистрира осем промени в цената на галон пълномаслено мляко, закупено в магазин във Вашингтон - от дъно от 4,19 долара в началото на годината до връх от 5,04 през август 2022 г. След няколко понижения оттогава, тази година цените спаднаха вече три пъти - от 4,99 през януари до 4,19 през юни.
По-общо казано, инфлацията на храните в САЩ напоследък се понижи на фона на спадовете на международните пазари на едро миналата година. Има зараждащи се признаци, че европейските цени на храните скоро ще последват този тренд.
Спадовете в цените обаче може да не са толкова драматични, колкото тези в разходите на производителите. Вземете разходите за дизел в Обединеното кралство, които могат да се променят ежедневно. Доклад на Службата за конкуренция и пазари показа, че когато разходите на производителите се повишиха, търговците на дребно увеличиха цените бързо. Когато разходите на производителите спаднаха, цените за потребителите също намаляха – но с далеч по-малко. Спредът между разходите на търговците на дребно и цената, която клиентите плащат, все още беше доста над историческите нива към май 2023 г. въпреки резкия спад на цените на едро.
Смесената картина обяснява защо централните банкери както в Обединеното кралство, така и другаде, са толкова предпазливи относно евентуална промяна на посланието си. След като първоначално настояваха, че ценовият натиск ще се окаже краткотраен, те няма да искат да обявят победа над инфлацията, докато доказателствата не са убедителни. Инвеститорите, търсещи подсказки за инфлацията, обаче може да искат да следят отблизо темпа, с който ежедневните стоки стават по-достъпни.
00:01 | 11.07.23 г.
