Бизнесът не знае какво да очаква от забавените ефекти на високите лихви

Необичайно дългото забавяне във времето, което отнема на лихвените увеличения да подействат в икономиката, кара корпоративните лидери да гадаят дали да се готвят за меко или твърдо приземяване, пише Ройтерс.

Въпреки че централните банки в САЩ и Европа увеличават лихвите с най-бърз темп от десетилетия насам в опита си да облекчат инфлацията, повечето икономики досега успяват да избегнат изпадането в болезнени рецесии, каквито отключиха предишните цикли на парично затягане.

За корпоративните лидери на икономическата конференция във френския град Екс-ан-Прованс, провела се през почивните дни, забавянето ги кара да си задават въпроса кога и как високите разходи за заеми ще им се отразят, особено ако централните банки продължат да ги увеличават.

„Няма реален консенсус в момента за увеличението на лихвените проценти сред икономическите актьори“, коментира Джереми Делакорт, главен оперативен директор на френския фонд за частен капитал Ardian, пред Ройтерс. „Фактът, че всички задават този въпрос, е интересен – има такива, които са оптимисти, и други, които са песимисти“, допълва той.

В еврозоната пикът е близо след общо 4 процентни пункта увеличение през последната година, коментира гуверньорът на Френската централна банка и члун на ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ) Франсоя Вилроа дьо Гало в рамките на конференцията.

Той обаче посочи също така, че лихвите биха останали високи, колкото е необходимо, за да се гарантира, че инфлацията се насочва към целта на ЕЦБ от 2% до 2025 г.

Централната банка увеличи лихвените проценти до най-високото им равнище от 22 години миналия месец и обеща още едно този, като се очаква същото да има и през септември.

Ръководителят на Lazard за Франция Жан-Луи Жиродол коментира в един от панелите, че има опасност централните банки да използват същия арсенал за борбата с инфлацията, какъвто и срещу дефлацията и да стигнат твърде далече.

„Сценарият, от който се притеснявам, е, че може да се приземим погрешно“, посочи той.

„Ще се усети към края на годината“

Истинският ефект на лихвените проценти отнема повече време от обикновеното, защото много домакинства и компании навлизат в тази нова ера на по-високи разходи за заеми със стабилни кешови наличности – резултат от спестяването по време на пандемията.

Също така пазарите на труда са силни и от двете страни на Атлантическия океан и корпоративните печалби засега задържат нивата си, докато жилищният пазар като цяло се охлажда, но не и панически.

Ефектът от паричната политика „закъснява, но ще се усети, бих казал, към края на тази година“, коментира Айлин Сомерсан Коки, шеф на германския кредитен застраховател Allianz Trade.

Ощипването на по-високите разходи по заеми ще е налице точно когато корпоративните печалби и по-широката икономика като цяло започнат да отслабват, а изборите в много страни догодина ще направят по-трудно за правителствата да подпомогнат затрудняващите се компании, допълва тя.

„Виждам доста оптимизъм в краткосрочен план, но виждам много рискове в посока надолу, ако се допусне грешка в политиката, особено от централните банки“, допълни тя.

И макар корпоративните дефолти да се увеличават в много страни, те остават под предпандемичните нива, тъй като дълговете на много компании са в евтини заеми с фиксирани лихви, поети когато разходите по вземания бяха свръхниски.

И макар рефинансирането при много по-завишени нива през идните месеци може да се окаже предизвикателство за по-слабите баланси, увеличението в разходите по заеми може да се окаже постепенно за повечето фирми, коментира Даниел Барние, ръководител на френската асоциация AFTE.

„Можем да очакваме нивата на дълга да бъдат коригирани на индивидуална основа, без да предизвикват системни кризи“, коментира Барние, който също така е и заместник-финансов директор на френската група за строителни материали Saint-Gobain.

И макар инфлацията да намалява в повечето страни след миналогодишните сътресения във веригата на доставки и енергийните цени, според привържениците на строгата парична политика е по-добре да допуснете грешка като отидете прекалено високо, отколкото да не се справите със завишената инфлация.

Според Вероника Грим, един от главните икономически експерти в германското правителство, наистина трябва да се избегне прекалено смекчения подход, защото тогава ще има голям риск инфлацията да се върне и тогава ще е наистина тежка и продължителна.