Лейбъристите имат огромна преднина в проучванията на общественото мнение и изглежда вероятно да спечелят следващите избори във Великобритания. Голяма част от причината е, че икономическото представяне на Обединеното кралство при консерваторите е много лошо. Могат ли обаче лейбъристите да променят ситуацията? Без съмнение е възможно известно подобрение, но е от съществено значение да се осъзнаят огромните предизвикателства, пред които ще се изправи всяко бъдещо правителство. Човек може да се изкуши да твърди, че нещата са станали толкова зле, че могат само да се подобрят. Уви, това показва липса на въображение, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.
Несъмнено е, че ситуацията е лоша. През април 2023 г. средното реално седмично заплащане е било същото като през август 2007 г., точно преди световната финансова криза. Според Conference Board (глобална изследователска група с нестопанска цел - бел. прев.) брутният вътрешен продукт на заето лице (според паритета на покупателната способност) е спаднал от 81 процента от нивото в САЩ през 2007 г. до 68 процента през 2021 г. Това е вторият по големина относителен спад в Г-7 след този на Италия. Доклад на Resolution Foundation (независим британски аналитичен център – бел. прев.), публикуван миналата година, описва Обединеното кралство като „нация в стагнация“. Никой не може да възрази на сериозно.
Икономическата стагнация прави всичко по-трудно. По-трудно е да се намерят необходимите ресурси за подобряване на обществените услуги. По-трудно е да се отговори на изискванията на застаряващото общество. По-трудно е да се направи много за регионите, които са изостанали. По-трудно е да се управляват битките за преразпределение, предизвикани от негативни шокове.
Следователно една надеждна програма за възстановяване на икономическия растеж е най-важният приоритет за Обединеното кралство. По този въпрос лейбъристите съвсем разбираемо се вкопчиха в случващото се в САЩ. В реч от 24 май, по време на посещение там, финансовата министърка в сянка Рейчъл Рийвс заяви, че „днес съм тук във Вашингтон, защото докато старият „Вашингтонски консенсус“ може да е бил пометен, се очертава нов. В основата му е това, което американската министърка на финансите [Джанет] Йелън нарече „модерна икономика от страна на предлагането“. Администрацията на Байдън възстановява икономическата сигурност, силата и устойчивостта на Америка.“ Тази гледна точка беше доразвита в „Нов бизнес модел за Великобритания“, публикуван по същото време.
Това оправдава една далеч по-активна държава. Рийвс разбира, че това, което може да работи в САЩ (все още под въпрос), може да не сработи в Обединеното кралство. Така нейният план гласи: „Целта не е да се опитваме да водим във всяка област… Подходът на лейбъристите за модерна икономика от страна на предлагането няма да се стреми да ни превърне в британска версия на САЩ или Германия.“ Дотук доста разумно. Но централната част е „Планът за зелен просперитет“, според който „държавата ще прави публични инвестиции в отрасли, които са жизненоважни за бъдещия успех на Великобритания, проправяйки пътя за значителни допълнителни частни инвестиции. За да сме сигурни, че това е полезно за британските работници, както и за британския бизнес, политиките, които насърчават инвестициите, ще включват минимални стандарти, за да се гарантира, че в резултат на това се създават добре платени и сигурни работни места.“
Уви, след като почти всеки политик „знае“ коя индустрия на бъдещето да насърчава, можем да бъдем напълно сигурни, че светът ще се окаже с хронично свръх предлагане и провалени инвестиции. Това не отрича факта, че самият енергиен преход е жизненоважен. Но идеята, че той представлява Светия Граал на подновения растеж за всяка страна, е най-малкото оптимистична. В Обединеното кралство, по-специално, голяма част от това, което е необходимо, особено трансформацията при отоплението на домовете, ще бъде скъпо и непопулярно. В повечето случаи, освен това, най-ефективното нещо за Обединеното кралство ще бъде да закупи евтино оборудване от чужбина, определено включващо и такова от Китай. Може да е добра политика зелената трансформация да се лансира като стратегия за растеж и заетост, но е малко вероятно тя да се окаже и добра икономика.
И така, какво може да сложи край на дългия период на икономическа стагнация? Ето две очевидни препятствия по пътя.
Първо, Обединеното кралство инвестира и спестява твърде малко. Според МВФ средното брутно ниво на инвестиции в страната между 2010 г. и 2022 г. е било едва 17,4 процента от БВП, най-ниското в Г-7. Това трябва да се повиши значително. Още по-лошо е, че брутните национални спестявания на Обединеното кралство са средно 13,6 процента от БВП, далеч под това на всяка друга страна от групата. По този начин, освен че имаше най-ниския процент на инвестиции в Г-7, Обединеното кралство беше и по-зависимо от чужд капитал за финансиране на инвестициите, отколкото всяка друга страна от групата. За да се повишат значително инвестициите, трябва да се увеличат спестяванията. Откъде ще дойде това?
Второ, британците започват да осъзнават, че “бяха прекарани“ от Брекзит. В отговор Рийвс обещава да „поправи сделката“, като същевременно остави страната извън „ЕС, единния пазар и митническия съюз“. Наистина може да се постигне напредък в области като стандартите за храните и взаимното признаване на квалификациите. Но щетите, уви, са трайни.
Лейбъристите заслужават шанс. Но те не предлагат отговорите, от които се нуждае Великобритания. Може би никой не може да ги даде. Ако е така, бъдещето изглежда мрачно.
19:10 | 17.07.23 г.
