За десет години броят на семействата в България е намалял с 12%

Към 7 септември, когато се проведе последното преброяване на населението и жилищния фонд в България, семействата у нас са с 258 092 (12,2%) по-малко в сравнение с 2011 г., сочат данни на Националния статистически институт. Според тях семействата в България са 1 865 132, от които 1 361 711 (73%) живеят в градовете, а 503 421 (27%) - в селата.

За целия период, през който се изучават семействата у нас, средният размер на семействата слабо намалява – от 3 лица през 1965 г. на 2,7 лица през 2021 г. Започналото в средата на миналия век намаление на населението в селата за сметка на населението в градовете оказва влияние върху структурата на семействата по местоживеене. При последното преброяване НСИ установи, че делът на семействата в селата е 27% при 56,2% през 1965 г.

Известни различия има в динамиката на броя на семействата по области. Те се дължат на специфичните особености на отделните области, свързани предимно с интензитета на процесите на раждаемост и смъртност, с различното икономическо развитие, както и с размера и направлението на миграционните потоци - вътрешни и външни. През периода 2011 - 2021 г. броят на семействата намалява във всички области, като най-чувствително е намалението в областите Видин (22,1%), Добрич (21,5%), Ямбол (19,9%) и Смолян (19,5%).

Вид на семействата

В НСИ отчитат, че към 7 септември 2021 г. най-голям е броят на семействата, съставени от двама съпрузи/партньори с деца – 767 627. Семействата от двама съпрузи/партньори без деца са 688 760, а семействата, съставени от един родител с деца - 408 745.

По данни на статистиката в периода 1985 - 2021 г. значително намаляват пълните т.нар. нуклеарни семейства (двама съпрузи/партньори с деца). Относителният им дял от 54,7% през 1985 г. намалява на 50,8% през 2001 г. и достига 41,2% през 2021 година. За същия период делът на семействата, съставени от двама съпрузи/партньори без деца, остава почти непроменен.

                Структура на семействата по вид и години на преброяванията

В много от европейските страни е широко разпространена формата на съжителство между двама души на семейни начала без юридически оформен брак. В България този вид съжителство придобива разпространение през последните 30–35 години. Между последните две преброявания броят на тези семейства се увеличава с 34 698 и през 2021 г. в съжителство без брак живеят 17,4% (324 591) от всички семейства в страната.

  Структура на семействата по фактическо семейно положение и години на преброяванията

Семейните двойки с деца, живеещи в съжителство без брак у нас, са 27,3% от всички семейни двойки с деца. В градовете относителният дял на тези семейства е 26%, а в селата – 31,2%.

Делът на семействата, образувани от един родител с деца, нараства от 12,2% през 2001 г. на 14,7% през 2011 г. и достига 21,9% през 2021 година. Майките с деца са 74,4% от всички семейства от един родител с деца, а в 25,6% от семействата бащата сам отглежда децата си.

С най-голям относителен дял на семействата от един родител с деца е област София (столица) – 25,5% от всички семейства в областта. Най-малък е делът на семействата, съставени от един родител с деца, в областите Смолян (15,2%) и Кърджали (17%).

От данните на последното преброяване се разбира, че четиричленни са 291 185, или 15,6% от всички семейства. За периода 1965 - 2021 г. относителният им дял намалява с 8,8 процентни пункта. Многочленни, съставени от пет и повече лица, са 38 346 (2,1%) от семействата. През разглеждания период броят им намалява повече от четири пъти.

  Структура на семействата по брой на членовете и години на преброяванията

Брой на децата в семействата

Към 7 септември 2021 г. са преброени 1 176 372 семейства с деца. Броят на семействата с едно дете е 766 751, или 65,2% от всички семейства с деца. Абсолютно и относително намалява броят на семействата с две, три и повече деца. Многодетни (с три и повече деца) са 47 859 семейства, или 4,1% от всички семейства с деца. Без деца са 688 760 (36,9%) от семействата в страната (34,8% в градовете и 42,6% в селата).

Данните от последните преброявания показват, че като типична форма на семейството в България е утвърден еднодетният модел.

       Структура на семействата по брой на децата и местоживеене

В регионален аспект се наблюдават известни различия по показателя „брой на децата в семейството“. С най-голям дял на семействата с три и повече деца са областите Сливен (5,7%), Ямбол (3,7%) и Враца (3,6%), а с най-малък - Смолян (1,2%) и Кюстендил (1,7%).

С най-голям относителен дял на семействата без деца са областите Смолян (45%), Видин (44,1%) и Силистра (43,6%), а с най-малък - областите София (столица) (31,7%), София и Варна (по 35%), и Благоевград (35,1%).

Семейства с деца под 18 години

Семействата с деца под 18 години са 658 061, или 55,9% от всички семейства с деца в страната. В градовете живеят 507 850 (77,2%) от семействата с деца под 18 години, а в селата - 150 211 (22,8%).

Същевременно в 518 311 семейства с деца няма деца под 18 години (44,1% от всички семейства с деца у нас).

Анализът на семействата с деца по области показва, че най-голям е относителният дял на семействата, в които има деца под 18 години, в областите София (столица) (60,7%), Варна (60,5%) и Бургас (60,2%), а най-малък – в област Видин (48,9%) и Кюстендил (48,8%).