Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис ускорява темпа на реформите в началото на втория си мандат, опитвайки се да се възползва от абсолютното си мнозинство в парламента, за да остави кризисните години в Гърция в историята.
В ясен сигнал към инвеститорите 55-годишният премиер обеща да изплати по-рано 5,3 млрд. евро по двустранни спасителни заеми от европейски страни, дължими през идните две години, и очерта планове Гърция да си върне инвестиционния кредитен рейтинг до края на годината. Раздялата със статута ѝ на единствената страна от еврозоната с неинвестиционен рейтинг ще отбележи символичен момент за Гърция, 13 години след понижаването му в първите вълни на дълговата криза.
В интервю за Bloomberg Television Мицотакис очерта поредица от планове и цели за следващите четири години, които целят да затвърдят позицията на страната в ЕС след години на икономически затруднения. Той обеща отново да доближи значително доходите на гърците до тези на останалите европейци и да ускори темпа на намаляване на дълга, като в същото време повиши използването на възобновяема енергия и увеличи износа до 60% от брутния вътрешен продукт спрямо 50% в момента.
„Това е ангажимент към инвеститорите. Това не е просто управление, не е само игра в защита. Въпросът е наистина да променим страната“, каза Мицотакис в интервюто в Атина.
Миналия месец той спечели голямо мнозинство на изборите и си осигури още четири години на власт, давайки мандат на консервативното си правителство да задейства благоприятни за инвеститорите политики, за които Мицотакис говори по време на предизборната си кампания. Това ще означава плащане на дълга на Гърция от 356 млрд. евро, най-високия като съотношение спрямо БВП в еврозоната. „Искам да продължа да правя Гърция много привлекателна дестинация за чуждестранни инвестиции“, изтъкна той.
Moody’s Investors Service и Scope Ratings съобщиха, че изборната победа на Мицотакис е положително за кредитния рейтинг на страната събитие.
Инвеститорите вече се върнаха към гръцките облигации тази година с очакване, че Гърция ще си възстанови инвестиционния рейтинг, превръщайки ги по тази начин в най-добре представящите се в развитите икономики. Това намали разходите за обслужване на дълговете на страната до такава степен, че сега тя плаща по-малко, отколкото Италия, въпреки че дългът на Рим е смятан за по-сигурен от рейтинговите агенции.
„Ние вече се представяме така, сякаш сме страна с инвестиционен рейтинг, но също така ни трябва официално потвърждение от рейтинговите агенции“, заяви Мицотакис.
Отвъд икономическата програма той очерта политически проект, който цели изграждането на нов консенсус в центъра на гръцкия политически спектър.
Изборният резултат позволи на Мицотакис да изолира крайната десница, която напредва в най-големите икономики в Европа, и същевременно нанесе на опонентите си от левицата поражение, което убеди лидера на опозицията и бивш премиер Алексис Ципрас да подаде оставка като лидер на партията си Сириза.
Дясноцентристката „Нова демокрация“ на Мицотакис спечели 40,6% от гласовете на избирателите, които ѝ осигуриха 159 членове в 300-местния парламент и увеличиха дела от гласовете за партията след един мандат на власт.
Премиерът заяви, че е постигнал това, докато е насочвал традиционно консервативната „Нова демокрация“ към по-либерални позиции по въпроси като закони за ЛГБТ общността и е разрешавал имиграционни проблеми, които увеличиха подкрепата за крайни партии в други страни.
„Щастлив съм, защото в общи линии надделяхме чрез политики на компетентност и разум, придвижихме партията към политическия център. Затова, да, има бъдеще отвъд популизма“, заяви Мицотакис.
Той превърна управлението си на икономиката в централен стълб от предизборната си кампания, изтъквайки, че брутният вътрешен продукт се е възстановил почти на нивата му, когато страната стана неспособна да изплаща дълга си през 2010 г. Безработицата е намаляла с над 50% спрямо връхната ѝ точка от 28 на сто, а фондовият пазар и облигациите постигат ръст. Основният индекс на Атинската фондова борса е нараснал с над 39% от началото на годината.
Мицотакис даде повече подробности по тези планове.
Гърция ще осъществи първично публично предлагане на Атинското международно летище в началото на 2024 г., съобщи гръцкият премиер. Планът е да се започне с предлагането на дял от 30% от летището, като най-големият акционер в компанията е готов да купи 10% от акциите.
„Освен това се стремим да се разделим с дяловете ни в банките“, каза премиерът. Гръцкият фонд за финансова стабилност (HFSF), инструмент за рекапитализиране на банките, създаден в началото на спасителните програми за страната, вече е започнал да обмисля оттегляне от гръцки кредитори.
В момента HFSF има дял от 40% в National Bank of Greece, 27% от Piraeus Bank, 9% от Alpha Bank и 1,4% от Eurobank Ergasias Services and Holdings. Eurobank съобщи, че ще изкупи дела на фонда в кредитора и че вече е получила официално одобрение от Европейската централна банка да подаде надлежното искане.