Търговските борби между ЕС и Китай застрашават зеления преход

Решението на Китай да ограничи износа на метали с изключителна важност ще нанесе удар на важни сектори в усилията на ЕС да декарбонизира икономиката си и показва ограниченията пред западните стремежи за изместване на веригите за доставка отвъд обхвата на държавните ръководители в Пекин, пише Bloomberg.

Китай е най-големият производител в света на двата редки елемента галий и германий, които ще бъдат подложени на ограничения на износа от следващия месец и са от изключително значение за полупроводниците, телекомуникациите и производството на електромобили. ЕС получава 71% от галия си от Китай, както и 45% от германия си.

Ходът е предприет седмици след като ЕС обяви нова стратегия за икономическа сигурност, която цели надзор върху износа на технологии от изключителна важност и може да ограничи инвестициите извън съюза в името на националната сигурност. Предложението е част от нарастващ стремеж в блока за укрепване на инструментите за сигурност в момент, когато страни като Китай и Русия все повече използват търговията и контрола върху линии за доставка с изключителна важност за постигането на политически и дори военни цели.

„Действията на Китай са сурово напомняне за това кой има последната дума в тази игра“, казва Саймън Талиапиетра, изследовател в института „Брюгел“ в Брюксел. „Суровата реалност е, че Западът ще се нуждае от поне десетилетие, за да намали риска от веригите за доставка на метали от Китай, така че това наистина е асиметрична зависимост“, допълва той.

ЕС научи труден урок, когато Русия навлезе в Украйна миналата година, предизвиквайки ускоряване на инфлацията и опасения, че цели индустрии може да рухнат, докато блокът бързаше да си осигури нови доставки на петрол и газ. Страните членки на съюза имаха несъгласие за това как да отговорят на Москва, тъй като някои страни разчитаха прекомерно на евтиния руски суров петрол и газ.

Същата динамика се наблюдава и в политиката на ЕС към Китай, като някои страни не желаят да застрашат търговските си отношения с втората по големина икономика в света.

Потребителският пазар на стойност 6,8 трлн. долара на Китай е изключително важна дестинация за европейския износ на коли, фармацевтични продукти и машини. Германските автомобилни компании Volkswagen, Mercedes-Benz и Bayerische Motoren Werke изградиха десетки заводи в Китай и трите производителя сега продават повече коли в Китай, отколкото на всеки друг пазар.

САЩ настояват Европа да възприеме твърда линия към Пекин, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че блокът трябва да намали риска от Китай, но се въздържа да призове за пълно отделяне.

ЕС прие директивата за критични суровини през март, за да улесни финансирането и разрешаването на нови проекти в областта на минната и рафиниращата индустрия и да постигне търговски съюзи, за да намали зависимостта на блока от китайски доставчици. САЩ и Европа се стремят също към създаването на „клуб на купувачите“, който да сключва сделки за доставки и инвестиционни партньорства със страни производителки.

„От известно време наблюдаваме много преднамерено втвърдяване на цялостната позиция на Китай, а сега тя е подкрепена с все по-агресивни действия“, каза Фон дер Лайен в изявление по-рано тази година. „Точно когато Китай засилва военната си позиция, той също така засилва политиките си по дезинформация, икономическа и търговска принуда“, допълни тя.

А някои страни членки предприемат още по-строги мерки. Нидерландското правителство обяви миналата седмица, че няма да позволи на ASML Holding, компания, която е почти монополист при необходимите машини за производството на най-модерните полупроводници, да продава част от оборудването си на Китай.

Жалба в СТО

Комисията може да оспори новите ограничения за износа на Китай пред базираната в Женева Световна търговска организация (СТО).

Но подобен спор може да се точи с години в частично нефункциониращия орган на СТО за уреждане на спорове. Освен това твърдението на Китай, че мерките са необходими за националната сигурност може да позволи на страната да се възползва от "вратичка" в СТО, която позволява на правителствата да предприемат „всякакви действия, които считат за необходими, за да защитят основните си интереси в областта на сигурността“.

Но в по-непосредствен план ескалация на напрежението може да застраши възможностите на ЕС да трансформира икономиката си, за да стане по-екологична.

Ходът на Китай се случва в момент, когато ЕС предприе безпрецедентна реформа, за да елиминира въглеродните емисии в цялата си икономика – от производството на енергия до земеделието и транспорта. Зелената сделка, чиято цел е да превърне региона в климатично неутрален до 2050 г., ще изисква достъп до огромни количества материали с изключително значение, използвани във всичко – от слънчеви панели до електромобили.

„Днес Европа зависи до голяма степен от Китай за чистите технологии и компоненти с изключителна важност, затова ескалация на напрежението със сигурност ще предизвика сътресения в зеления преход на Европа“, казва Талиапиетра.