Нина Стоянова: Участието в еврозоната е завършваща фаза на европейската ни интеграция

Участието в еврозоната е завършваща фаза на европейската ни интеграция в нейната най-висша форма – икономическия и паричен съюз, като България вече започна този процес. Така коментира въпроса за присъединяването на България към европейския валутен механизъм Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, пред Българско училище за политика “Димитър Паница” в Боровец, съобщи на сайта си централната банка.

„Присъединяването към еврозоната е ясен израз на геополитическата ориентация на една държава. То е необходимо и логично продължение на участието в Европейския съюз, към който България се присъедини преди повече от 15 години. Тогава всички политически сили бяха обединени около тази кауза, което доведе до успешно приключване на преговорите и участието на страната ни към ЕС от 1 януари 2007 г.“, припомни Нина Стоянова.

В отговор на критиките за евентуална промяна на валутния курс, с който България ще влезе в еврозоната, подуправителят на БНБ припомни, че беше прието присъединяване на българския лев към Европейския валутен механизъм през юли 2020 г., при запазване на фиксирания курс на лева към еврото от 1,95583 лв. за едно евро. Нинова посочи, че този курс е непроменен от 1997 г., когато бе въведен валутният борд в страната, като курсът на лева първо беше фиксиран към германската марка, а при въвеждането на еврото в Германия е преизчислен по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото.

„Няма никакви основания за промяна на този курс и в бъдеще, посочи тя. – Ангажиментът на българските власти страната ни да се присъедини към еврозоната със сегашния фиксиран курс е потвърден както в Националния план за въвеждане на еврото в България, приет от Министерския съвет през май 2022 г., така и в решението на Народното събрание от октомври 2022 г., с което беше възложено на българските институции ускоряване на консултациите и продължаването на техническата подготовка за приемане на еврото в страната.“

Критерият за инфлация

По думите на Нина Стоянова изпълнението на Маастрихтските критерии е израз на степента на икономическа конвергенция и финансова стабилност на определена страна. Държава, която покрива икономическите изисквания, има достатъчна степен на готовност за присъединяване към еврозоната.

Тя потвърди, че България изпълнява в продължителен период от време критериите за присъединяване към еврозоната, но проблемна е инфлацията, данните за която ще бъдат окончателно отчетени за последните 12 месеца, преди изготвяне на следващите редовни доклади за конвергенция през пролетта на 2024 г.

Предимствата на еврото

Подуправителят на БНБ обясни, че днес еврото е национална валута на 20 от 27-те държави членки на ЕС, сред които са най-развитите европейски икономики, и на повече от 346 млн. европейци. „Територията, която единната европейска валута обхваща, се разширява, а това позволява да се използват пълноценно всички предимства на единния пазар при по-интегрирана европейска икономика и финансови пазари“, коментира Стоянова.

Тя потвърди, че сред предимствата от въвеждането на еврото е по-голямото доверие към страната, която го е въвела, подобрение на инвестиционната среда и предпоставки за икономически растеж. Наред с другите предимства влизането в еврозоната е предпоставка за увеличаване на инвестициите, а също така за намаляване на разходите при емитиране на държавен дълг и по-ниска дългова премия.

Нина Стоянова е убедена, че с приемането на европейската валута ще се поддържа ценова стабилност. За сравнение тя даде средногодишната инфлация в еврозоната. „Ако сравним актуалните данни за годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителски цени за май, в еврозоната тя е 6,1%, докато най-високите равнища в ЕС са отчетени за Унгария (21,9%), Полша и Чехия (12,5% и в двете). За същия период в България тя е 8,6%“, обяви данните подуправителят на БНБ.

Стоянова подчерта, че еврозоната носи финансова стабилност за банковия сектор, благодарение на участието в Единния надзорен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране, към които България вече се присъедини през октомври 2020 г. За банките и финансовите институции предимството е достъп до обезпечено финансиране от ЕЦБ чрез операциите на открития пазар, които тя извършва, а понастоящем БНБ не извършва такива поради режима на валутен борд. „Очакваният ефект е понижаване на лихвите по кредитите след присъединяването към еврозоната“, прогнозира Нина Стоянова.

Тя изтъкна и перспективите пред българския бизнес – компаниите ще имат възможност за по-лесна, евтина и безрискова търговия в общото европейско икономическо пространство след въвеждането на еврото, при елиминиране разходите за превалутиране, намаляване на транзакционните разходи за преводи в чужда валута, с което ще се подобрят условията за международна търговия и бизнес.

„Държава, която е член на еврозоната, има достъп до европейските механизми за противодействия на кризи, което създава предпоставка за голяма стабилност и преминаване през периоди на турбуленции“, категорична е Нина Стоянова.