Фискалният съвет: Проектобюджетът на правителството не предлага реални структурни реформи

Проектобюджетът на правителството не предлага реални структурни реформи и оптимизации – нито по отношение на приходите, нито на разходите. В средносрочен план се залага единствено на поддържане на 3% дефицит с очакване икономическото развитие да навакса нивото, необходимо за поддържане на текущи разходи в подобен размер. Това ограничава възможността на страната за ефективно фискално управление и реализиране на конкретни политики. Това се посочва в становището на Фискалния съвет по проекта на редовното правителство на държавния бюджет за 2023 г. и проекта на средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.

Очакванията за реален растеж на икономиката на Министерството на финансите остават високи. Към настоящия момент те вече изглеждат по-скоро твърде оптимистични и трудно реализуеми, доколкото вече се наблюдават сигнали за бързо влошаване на икономическото развитие в Европа и у нас, коментират финансистите.

Според тях потреблението у нас е потиснато вследствие на високата инфлация и негативните нагласи, което те установяват от динамиката на изпълнението на приходите по данни на консолидираната фискална програма до момента.

Във Фискалния съвет смятат, че проектът трябваше да се основава на актуализирана макроикономическа прогноза, предвид планирането на гранични дефицити, при които и най-малкото отклонение от очакваното развитие може да доведе до нарушение на фискалните правила. Финансистите отбелязват, че въпреки промените във фискалните параметри при създаване на проекта на Министерството на финансите, в него не се наблюдават съществени изменения в политиките. Те напомнят, че държавният бюджет е стратегически документ не само за управлението на публичните финанси и реализираните чрез тях политики, но и за участието на държавата в икономиката и нейното планиране.

Ръст на бюджетния дефицит

От анализа се разбира, че в разглеждания прогнозен период се наблюдава рязко влошаване на структурния дефицит без изгледи да се спази средносрочната бюджетна цел. За 2023 г. структурният дефицит нараства с 2,1 процентни пункта до -3,4 % от БВП.

От Фискалния съвет напомнят, че генерирането на дефицити в такъв размер следва да бъде изолирана практика при необходимост. В целия прогнозен период дефицитите се задържат на гранично ниво по отношение спазването на фискалното правило. Същевременно те се дължат на текущи, а не на капиталови разходи. В резултат от тези особености възможността за реакция на бюджета в случай на развитие, различно от прогнозираното, е изключително ограничена, предупреждават финансите.

Фискалната позиция остава силно проциклична

Съветът припомня, че с оглед гарантиране на макроикономическата стабилност и устойчива дългосрочна тенденция за развитие, позицията следва да бъде антициклична или в краен случай – неутрална. Високият темп на инфлация в България изпреварва средния за Европейският съюз. Овладяването на инфлацията следва да бъде сред основните цели на фискалната политика за предстоящите години, тъй като това е и един от критериите за конвергенция, който трябва да бъде изпълнен за присъединяването на страната към еврозоната.

От Съвета предупреждават, че в комбинация с политики, които имат проинфлационно въздействие, високият темп на инфлация поставя под риск реализирането на тази цел в близко бъдеще. Препоръката на експертите е, за постигане на синхрон между фискалната и паричната политика, провеждана глобално, в посока затягане на търсенето.

В Съвета са на мнение, че бюджетът може да подпомогне за овладяването на инфлацията чрез структурни политики, насочени към висока ефективност и конкурентоспособност на бизнеса. Но ефективността на институциите остава съществено предизвикателство, особено в условията на различни по характер шокове.

Финансистите настояват също така за придържане към изискванията на фискалното правило при прогнозите за 2024 г. и 2025 г. , съобразно бюджетните препоръки на Европейската комисия от 8 март тази година. Друг техен съвет е бюджетните разходи да се преструктурират в посока, която подкрепя икономическия растеж. За тази цел трябва да се гарантира необходимото фискално пространство за инвестиции и да се пристъпи към консолидация на текущите разходи, като са наложителни видими реформи в капиталовото бюджетиране.

От Съвета предупреждават, че продължаващата трайна тенденция за разширяване на публичния сектор и държавните разходи поставят отново на преден план проблема за необходимостта от провеждането на структурни реформи, и само програмното бюджетиране може да осигури ефективни механизми за планиране, програмиране и реализация на публичните разходи.

Изпълнение на приходната част на бюджета

Повишените приходи при идентично икономическо развитие също не са достатъчно добре аргументирани, потвърждават експертите. Основните фактори за растеж на приходите се характеризират с висока степен на несигурност. Предвид високия риск те да не се реализират в планирания размер, е налице риск от неспазване на фискалните правила, коментират от Фискалния съвет.

Финансистите преценяват, че се наблюдава очакване за минимално подобряване на събираемостта, но смятат, че това ще се постигне евентуално чрез непропорционално тежки административни мерки за дребния бизнес. Що се отнася до събирането на 100% дивидент от държавните предприятия за втора поредна година, очакванията им са това да постави под риск управлението им в средносрочен и дългосрочен план, защото е свързано както с липсата на ликвидност, така и с невъзможността за развитие и поддържане на конкурентоспособност.

                         Структура по видове приходи в дял от БВП

Политиката по повишаването на доходите, макар и безспорно необходим процес, следва да отчита рисковете от допълнителен проинфлационен натиск, който се генерира, когато ускорените ѝ темпове превишават значително производителността на труда, смятат във Фискалния съвет.

                         Дял на преките и косвените данъци в данъчните приходи

Експертите изразяват загриженост за темповете на нарастване на държавния дълг в абсолютна стойност, които се ускоряват изключително бързо, независимо, че сега като процент от БВП те са на сравнително ниско равнище. За всяка година от прогнозния период консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ се увеличава с около 10 млрд. лева. Препоръката е поемането на нов дълг да стане след задълбочена аргументация и анализ.

Значителното номинално нарастване на дълга води и до повишаване на разходите за лихви до 1,723 млрд. лева в края на прогнозния период, при средни стойности около над 600 млн. лв. през 2020 г., дават пример експертите. В реален размер това означава разходите за лихви да нараснат от нива около 0,4% от БВП на около 0,8% от БВП, намалявайки възможността за инвестиции, или други продуктивни разходи, пресмятат те.

Препоръки за управление на публичните средства

От Фискалния съвет напомнят, че през 2020 г. от обхвата на правилото за дела на разходите в консолидираната фискална програма бяха изключени разходите, извършвани от сметки за средства от Европейския съюз с мотива да не се ограничава усвояването на средствата. Сега обаче, изключението за европейски сметки, следва да отпадне и да се направи промяна в Закона за публичните финанси поради противоречие с икономическата логика на това правило да ограничава фискалната експанзия и влиянието на бюджетните разходи върху макроикономическите агрегати, пише в мотиви към законопроекта Фискалният съвет.