Има нужда от продължителен период на положителни реални лихвени проценти в западните икономики. Тоест лихвите ще трябва да останат по-високи от инфлацията за известно време. Не сега, но след като видим къде се установява базовата инфлация. Пазарите ще трябва да калкулират това напълно, пише за Financial Times Джерард Лайънс, главен икономически стратег на Netwealth.
Краят на евтините пари е доминиращият въпрос, воден от необходимостта да се възстанови антиинфлационната надеждност на политиката. Открояват се два аспекта. Единият е на какво ниво лихвите ще достигнат своя пик и дали централните банки са направили достатъчно, за да ограничат инфлацията.
Монетарното затягане чрез по-високи лихвени проценти може скоро да приключи. В световен мащаб общият инфлационен натиск намалява. Цените на превозите и петрола са ниски. Измерителят на ООН за цените на храните е с 22% под рекордното си ниво от март 2022 г.
Китай, който поддържаше разумна парична политика по време на пандемията, току-що я облекчи и е вероятно отново да намали задължителните резерви на банките, осигурявайки ликвидност. Макар много държави вероятно вече да са видели лихвените си пикове, централните банки не са склонни да сигнализират облекчаване на политиката. Вземете Индия. Инфлацията там се понижи до 25-месечно дъно от 4,25 процента, но монетарната политика се запазва.
Устойчивостта на базовата инфлация кара централните банки на запад да бъдат предпазливи. Първоначалните двигатели на този глобален инфлационен пристъп си размениха местата, а именно факторите от страна на предлагането и хлабавата парична политика. Ефектите от втория кръг на инфлацията обаче се вливат в базовата инфлация в икономики като Обединеното кралство. Нарастващите инфлационни очаквания и затегнатите пазари на труда подхранват растежа на заплатите и компаниите изглеждат способни да прехвърлят по-високите разходи на потребителите, като по този начин поддържат или увеличават маржовете си на печалба.
Въпреки критиките Федералният резерв на САЩ беше разумен да направи пауза (оставяйки основната лихва в диапазона 5-5,25% на последната си среща - бел. прев.) Очертава се обаче значително затягане на паричната политиката, което ще забави икономиката. Фед ще повиши лихвите, ако агресивното му затягане до момента не ограничи базовата инфлация.
Доверието към Фед му позволява да направи пауза. В контраст, Английската централна банка (АЦБ) не разполага с такова и затова не бе в състояние да спре. Така че по-нататъшните ѝ лихвени повишения изглеждат вероятни, с възможна рецесия.
Вторият ключов аспект заслужава повече внимание. Бъдещата неутралност на монетарната политика сочи към необходимостта от реални положителни лихвени проценти. Това е в допълнение към свиването на балансите на централните банки.
По този начин пазарите може вече да не могат да разчитат на паричната политика като сигурен абсорбатор на шокове, намаляващ лихвите в отговор на икономическа слабост или финансов стрес. Ако е така, очаквайте повече монетарен натиск и волатилност на пазара.
Напълно възможно е инфлацията в много западни икономики, включително САЩ, еврозоната и Обединеното кралство, да се установи на по-високо ниво, отколкото преди пандемията, и над 2 процента, нивото, на което пазарите изглежда винаги очакват тя да се върне. Ако е така, очаквайте говорене за по-високи инфлационни цели от централните банки.
Когато инфлационната среда се променя, очакванията може да се коригират бавно. Така беше през 70-те години. Така беше и в началото на 90-те. Тогава бях сред малка група икономисти, пише авторът, които вярваха, че се движим към нова ера на ниска инфлация и бях поразен от това колко време отне на пазарното мислене да се приспособи. То продължи да очаква инфлацията да се върне към предишните си по-високи нива в световен мащаб. Същото е и сега. Двата процента са вкоренени в мисленето. Може би обаче трябва мислим за 3 процента.
В продължение на четвърт век инфлацията бе ниска поради глобализацията, натиска върху дела на труда в дохода, финансизацията и технологиите. Две от тези четири фактора се променят, като глобализацията е заменена от фрагментация, а делът на труда нараства. Статия от 1977 г. на икономиста Боб Роуторн изглежда актуална сега, подчертавайки конфликта между работници и собственици и как те предугаждат инфлацията и реагират.
Освен това пазарите отчитат груповото мислене, което характеризира централните банки. Преди пандемията имаше съгласие, че R*, реалният неутрален лихвен процент (който осигурява стабилни икономически условия), е нула в повечето западни икономики. Така че, ако инфлацията се установи на 3 процента, лихвите ще бъдат 3 процента. Но R* близък до нула е монетарен резултат, който отразява дълбоко погрешно мислене поради изкривяванията, произтичащи от евтините пари. Това мислене е в основата на проблемите, които видяхме.
Евтините пари доведоха до ръст в цените на активите, до неправилно ценообразуване на риска от пазарите и до лошо разпределение на капитала. Те също допринесоха значително за неотдавнашния изблик на инфлацията. Последното нещо, от което се нуждае световната икономика, е връщането към тях.
По-ниската инфлация ще допринесе за положителни основни лихви. Но едва ли това ще е цялата история. Става дума за надеждна промяна в мисленето, която да поддържа лихвите по-високи, отколкото пазарите са свикнали след глобалната финансова криза от 2008 г.
20:37 | 26.06.23 г.
