С 33% под средното равнище за Европейския съюз е фактическото индивидуално потребление (ФИП)* на глава от населението в България през 2022 г. Брутният вътрешен продукт на глава от населението като измерител за икономическата активност също е най-нисък в страната ни (59%) в сравнение с този на останалите държави членки на ЕС, показват данни на Евростат, разпространени днес.
През 2022 г. показателят за фактическото индивидуално потребление на глава от населението, изразен в стандарта за покупателна способност, варира между 67% (в България) и 138% (в Люксембург) от средното ниво за 27-те държави в ЕС.
През миналата година 9 държави членки на ЕС отбелязват потребление на човек от населението над средното равнище. В челната тройка с най-високо потребление се отличават Люксембург с 38% над средното равнище, Германия с 19% повече и Австрия с 18% над среднато ниво.
Междувременно 18 държави от ЕС отчитат ФИП на глава на населението под средното ниво. Най-ниско е нивото му в България (67%), или с 33% под средното ниво за ЕС, Унгария с 28% по-малко и Словакия с 27%.
БВП на глава от населението също показва значителни разлики между страните членки на ЕС. Той варира от 59% в България до 261% в Люксембург спрямо средната му стойност за ЕС.
Показателят на глава от населението е над средната си стойност в 11 страни от ЕС. Той е най-висок в Люксембург (161% над средното за ЕС), Ирландия (133%) и Дания (37%).
Същевременно е най-нисък в България (41% под средното за ЕС), Словакия и Гърция (и двете с 32% по-малко).
Въпреки негативните тенденции на показателите в България и при двата измерителя се вижда повишение от стойността им спрямо 2021 г. - стандартът за покупателната способност тогава е бил 65%, а БВП на глава от населението за 2021 г. е 57%.
*Фактическото индивидуално потребление, състоящо се от стоки и услуги, действително потребени от домакинствата, независимо от това кога са поръчани или платени – директно от самите домакинства или от правителството, или от организации с нестопанска цел. ФИП на глава на населението може да се разглежда като показател за материалното благосъстояние на домакинствата.