Професиите не са готови за генеративния изкуствен интелект

Чатботът ChatGPT отвори нова глава в историята на изкуствения интелект (AI), върху която работим повече от десетилетие. Нашето изследване се фокусира върху въздействието на AI върху професионалната работа, разглеждайки технологиите в осем сектора, включително медицина, право, преподаване и счетоводство, пишат за Financial Times Ричърд и Дениъл Саскинд, автори на „Бъдещето на професиите“.

Като цяло разказът, изложен в нашата книга, е оптимистичен. Във време, когато професионалните съвети са твърде скъпи и системите ни за здравеопазване, правосъдие, образование и одит често се провалят, AI предлага обещание за по-лесен достъп до най-добрата експертиза. Разбираемо е, че някои професионалисти намират това за заплашително, тъй като най-новите генеративни AI системи вече превъзхождат експертите в някои задачи - от писане на ефективен код до изготвяне на убедителни документи.

Противно на много прогнози, че изкуственият интелект ще бъде „тесен“ още години наред, най-новите системи имат много по-широк обхват от тези, които се появиха по-рано, и са толкова успешни при диагностицирането на заболявания, колкото и при проектирането на красиви сгради или изготвянето на планове за уроци.

Те категорично опровергават идеята, че AI системите трябва да „мислят“, за да поемат задачите, които изискват „креативност“ или „преценка“ – обща линия на защита от страна на старата гвардия. Системите с висока производителност не трябва да „разсъждават“ относно закона като адвокат, за да съставят солиден договор, нито да „разбират“ анатомията като лекар, за да предоставят полезни медицински съвети.

Как реагират професионалистите? Нашето първоначално изследване и по-новата ни работа сочат познат модел на реакция, пишат авторите. Архитектите са склонни да прегърнат новите възможности. Одиторите търсят защита, защото заплахите за техните, обусловени от данни дейности, са ясни. Лекарите могат да бъдат пренебрежителни към не-лекарите; консултантите по мениджмънт предпочитат да съветват за трансформация, вместо да променят себе си.

С генеративния AI обаче бизнес лидерите изглеждат по-малко игнориращи, отколкото в миналото.

Някои се интересуват от това как да използват тези технологии, за да опростят съществуващите операции: скорошно проучване, проведено от изследователи от Масачусетския технологичен институт (MIT), установи, че ChatGPT повишава производителността при писмените задачи на белите якички, като например съставянето на имейл за цялата компания или ясно съобщение за пресата, с почти 40 процента. Други са заети просто с намаляване на персонала: американската компания за онлайн обучение Domestika, например, се съобщава, че е уволнила почти половината от испаноговорящия си персонал с надеждата, че работещите по превод на съдържание и маркетингови материали могат да бъдат заменени от ChatGPT.

Въпреки че подобни съкращения изглеждат прибързани, изследване на Goldman Sachs прогнозира, че до 300 милиона работни места на пълен работен ден по света могат да бъдат застрашени от автоматизацията. Въпреки това, малко професионалисти приемат, че AI ще поеме най-сложната им работа. Те продължават да си представят, че AI системите ще бъдат ограничени до техните „рутинни“ дейности, обикновените, повтарящи се части от работата им – преглед на документи, административни задачи, ежедневна груба работа. Много професионалисти твърдят, че за сложни дейности хората със сигурност винаги ще се нуждаят от личното внимание на експертите.

Всеки елемент от това твърдение може да бъде оспорен. Възможностите на GPT вече надхвърлят „рутината“. Що се отнася до личното внимание, можем да се поучим от данъците.

Малко хора, които подават данъчните си декларации с помощта на онлайн инструменти, а не с помощта на експерти, се оплакват от загубата на социално взаимодействие с техните данъчни съветници.

Да твърдиш, че клиентите искат експертни, доверени съветници означава да бъркаш процеса с резултата. Пациентите не искат лекари, те искат добро здраве. Клиентите не искат правни консултанти, те искат да избегнат капаните в системата. Хората искат надеждни решения, независимо дали разчитат на професионалисти от плът и кръв или на AI.

Това води до по-широки въпроси. Как се адаптират съществуващите професионалисти и за какво обучаваме по-младите им колеги да бъдат? Тревогата е, че отглеждаме занаятчии от 20-ти век, чиито знания скоро ще бъдат излишни. Днешните и утрешните работници трябва да придобиват уменията, необходими за изграждане и работа със системи, които ще заменят старите им начини на работа – инженерство на знания, наука за данни, дизайнерско мислене и управление на риска.

Някои твърдят, че обучението на хората да програмират е приоритет. Но това е дейност, при която AI системите вече са впечатляващи - AlphaCode, разработен от DeepMind, побеждава почти половината от участниците в големи състезания. Вместо това трябва да сме отворени за появата на непознати нови роли, като изключително важните бързи оптимизатори - тези, които засега са най-умели в инструктирането на и осигуряването на най-добрите отговори от генеративните AI системи.

Разбира се, има рискове с най-новия AI. Скорошен технически анализ на GPT4 признава, че системите могат да „увеличат пристрастията и да затвърдят стереотипите“. Те могат да „халюцинират“. Те също така могат просто да грешат и да усилят заплахата от технологична безработица. Оттук и яростните етични и регулаторни дебати. На определен етап обаче, когато производителността на изкуствения интелект се подобри и ползите станат неоспорими, заплахите и недостатъците му често ще бъдат компенсирани от подобрения достъп, който той предоставя.

Професиите не са готови. Много компании все още са фокусирани върху продажбата на времето на персонала си и техните стратегии за растеж се основават на разширяването на армиите от традиционни адвокати, одитори, данъчни съветници, архитекти и други.

Големите възможности за тях се крият другаде - не на последно място в това да се включат активно в разработването на генеративни AI приложения за своите клиенти.