Още през 2010 г., на фона на глобалния бум в състоянието на милиардерите, започнах да преглеждам годишната класация на списание Forbes за най-богатите хора, за да открия кои страни са най-уязвими на бунтове срещу ултра богатите, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.
Когато публикувах последните резултати през 2021 г., предупрежденията мигаха в червено за Франция, където богатството на милиардерите нарастваше бързо и се концентрираше в семейни фирми като LVMH, конгломератът за луксозни стоки. По-рано тази година председателят на LVMH Бернар Арно беше основна цел на протестите в Париж, когато демонстранти, протестиращи срещу пенсионната реформа, нахлуха в централата му. LVMH, който няма нищо общо с пенсиите, се превърна в символ на новата златна ера за богатите.
Класацията на Forbes за 2023 г. показва, че в световен мащаб милиардерите са леко намалели като брой и общо богатство от пандемичните пикове, но все още са рязко нагоре за последните две десетилетия. През 2000 г. имаше към 500 милиардери с общо състояние под 1 трилион долара; сега има повече от 2500 с активи за над 12 трилиона. Милиардерите остават потенциална мишена за протести, особено в страни, където моите предупреждения все още мигат в червено. По ирония на съдбата тук влизат нациите с най-дълбоки социалистически корени, като Франция, Швеция, Русия и Индия.
Фокусирайки се върху водещите пазари – 10 развити и 10 развиващи се – моят анализ измерва промените в богатството на милиардерите като дял от брутния вътрешен продукт. След това изчислява дела, който е наследен, а не спечелен от тях; дела, натрупан от „лошите милиардери“ в рентиерски индустрии като недвижимите имоти; и дела, изкаран от „добрите милиардери“ в продуктивни индустрии като технологиите. Идеята е, че обществените бунтове е най-вероятно да се насочат към богатство, възприемано като прекалено голямо, не-спечелено или непродуктивно.
Класата на милиардерите във Франция съжителства с държава с най-много социални разходи в света. Богатството на милиардерите нараства по-бързо там, отколкото във всяка друга развита страна в моите топ 10, почти удвоявайки се през последните пет години до 21 процента от БВП. Наследените богатства винаги са били огромни във Франция и сега представляват 85 процента от състоянието на нейните милиардери, два пъти повече от средното за света.
Швеция споделя тази смесица от държавен уклон в икономиката и огромни богатства на върха: нейното милиардерско състояние се равнява на 24 процента от БВП, като близо две трети от него е наследено. Никоя друга развита страна не стои толкова зле в анализа.
Япония не показва признаци на милиардерски балон, а Обединеното кралство - малко такива, освен сравнително високия дял на богатството на „лошите милиардери“, което при 20% от това на всички е с 6 пункта по-високо от средното за развитите страни.
В САЩ експлозията в богатството на милиардерите в началото на 2010-те предвеща възхода на политиците, които искаха да „изкоренят милиардерите“ или да ги обложат с високи данъци. През последните пет години състоянието на милиардерите там нарасна от 15 на 18 процента от БВП и произтичащите от това оплаквания карат президента Джо Байдън да настоява за нови данъци върху богатството.
Сред развиващите се пазари анализът от 2023 г. подчертава още две нации със силен държавен уклон - Индия и Русия. И в двете общото богатство на милиардерите е най-малко 20 процента от БВП - почти двойно повече от средното за други развиващи се страни. Руските магнати понесоха удар в началото на миналата година от войната в Украйна и произтичащите от нея санкции. Мнозина обаче успяха да избегнат по-сериозни загуби, като прехвърлиха богатство на семейството си или закотвиха яхтите си в приятелски пристанища.
Русия също така отдавна е страната с най-висок дял на богатството на „лошите милиардери“ и все още е такава – 62 процента от това на всички. Индия пък се класира най-зле сред развиващите се топ 10 пазара по наследен дял от богатството на милиардерите - 60 процента.
Най-малко раздутите милиардерски класи се срещат в Южна Корея и Тайван, където малките държави разчитат на социален и политически натиск, за да ограничат неравенството в богатството, или в бивши социалистически държави като Полша. Състоянието на милиардерите в Полша е само 3 процента от БВП, като то не идва от рентиерски индустрии и много малко от наследство.
Тези резултати сочат, че социалистическите тенденции могат да имат обратен ефект - концентриране вместо разслояване на богатството. Увеличаването на регулациите облагодетелства големите магнати, които имат лобисти и пари, за да се ориентират в разширяващия се лабиринт от правила. А и от 2000 г. насам, докато правителствата наливаха пари в икономиките си, за да поддържат растежа жив, голяма част от средствата се оказаха подхранващи възхода на финансовите пазари.
Тъй като 0,01% от хората притежават по-голямата част от финансовите активи, те спечелиха най-много, като милиардерите дори повече от милионерите. Светът има своите първи магнати със състояние над 100 млрд., като някои от най-големите богатства сега се трупат в страните с най-големи правителства, като Франция. Това трябва да даде известна причина за размисъл на мнозината, които вярват, че отговорът на настоящите недъзи на капитализма се крие в още по-голямото правителство.