София Георгиева, БТА
През последната година в Румъния всеки ден са влизали 30 милиона евро - усвояването на европейските фондове за периода 2014-2020 г. е 77% и има реален шанс да достигне 100%, пише в публикация във Facebook вече бившият министър на инвестициите и европейските проекти Марчел Болош, който зае поста министър на финансите в новото правителство след ротацията между двете най-големи парламентарни партии.
Болош направи равносметка на мандата си начело на Министерството на инвестициите и европейските проекти и обобщи, че е направил всичко възможно, за да използва силата на европейските фондове за стимулиране на икономическото развитие и подобряване на живота на хората.
По думите му през последната година в Румъния всеки ден са влизали по над 30 милиона евро, а чрез проектите, финансирани с европейски средства при правителството на Николае Чука, са били създадени работни места, стимулирано е било предприемачеството и са били укрепени ключови сектори, които са направили икономиката по-устойчива и динамична.
Във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който предвижда близо 30 млрд. евро грантове и заеми за Румъния, досегашният министър на европейските проекти каза, че правителството е изпълнило успешно 72 цели и ключови етапи, които носят в сметките на страната около 10 млрд. евро.
ПВУ на Румъния предвижда 507 ключови етапи и цели, свързани с планирани реформи и инвестиции. За засилване на потенциала за икономически растеж е предвиден пакет от 107 инвестиции и над 50 реформи, се посочва в одобрения от Европейската комисия план.
Новият премиер на Румъния Марчел Чолаку, който встъпи в длъжност на 15 юни съгласно договорената ротация на министър-председателите, каза, че новото правителство си е поставило за цел да не загуби и една стотинка от плана.
Чолаку пое кормилото на държавата за останалата част от мандата до редовните избори през 2024 г. съгласно споразумението за коалиционно управление с ротация на министър-председателите между двете най-големи парламентарни сили – Социалдемократическата партия и Национално-либералната партия.
След встъпването си в длъжност Чолаку призна, че новото правителство разполага със сравнително кратък период от време и е очевидно, че трябва веднага да се заеме с изпълнението на управленската програма.
„(…) ако продължим да действаме добросъвестно и ако осигурим тази политическа стабилност в Румъния, в края на мандата през 2024 г. Румъния няма да загуби най-важното в този момент, (…) няма да изпусне този почти последен влак, който е Планът за възстановяване и устойчивост“, каза новият премиер в парламента.
Министерството на инвестициите и европейските проекти, което е националният координатор за ПВУ, обяви миналия месец, че наред с изпълнените 72 цели и ключови етапи, в процес на изпълнение са други 79, които ще донесат до края на годината още 2,5 млрд. евро. По данни на министерството от началото на изпълнението на НПВУ вече са подписани над 8500 договора на стойност 11 млрд. евро, а Румъния е сред първите седем държави от ЕС, които са подали второ искане за плащане.
Румъния получи 3,8 млрд. евро предварително финансиране, след като планът бе одобрен от Съвета на ЕС, а през октомври 2022 г. бе получено и първото плащане в размер на 2,6 млрд. евро. Второто искане за плащане е в процес на оценка, а през юли би следвало да бъде изпратено и трето искане за плащане.
Правителството в Букурещ залага ПВУ да спомогне за ускоряване на икономическия растеж с реално увеличение на брутния вътрешен продукт от 5,4 процентни пункта кумулативно въздействие за периода 2021-2026 г. Оценката е направена въз основа на предположението, че ще бъде използван пълният пакет заеми и безвъзмездни средства.
На фона на уверенията за добре свършена работа от досегашното правителство, оглавявано от либерала Николае Чука, и обещанията за „светло бъдеще“, идващи от правителството на Марчел Чолаку, румънски медии коментират, че управленската програма, представена от Чолаку, е толкова пълна с обещания, ангажименти за реформи и всевъзможни мерки, че сякаш неговата партия не е била в управлението досега и не носи никаква отговорност за несвършената работа.
Медиите в Букурещ отбелязват, че са блокирани или се бавят редица важни закони, които са сред включените в ПВУ реформи и по които се чакат плащания. Сред тях са пенсионната реформа, промените в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс и закона за единното заплащане, който изкара учителите на улицата и не само тях – през последните седмици в Румъния стачкуваха ефективно или символично работещи в здравеопазването, обществения транспорт, системата на затворите.
Към момента икономическата ситуация в Румъния е доста усложнена, коментират местните медии. Икономическият растеж е в застой – през последното тримесечие той е наполовина спрямо предходното – едва 2,3%, което застрашава целта от 4,4% бюджетен дефицит и ръст на БВП от 2,8 на сто тази година. Инфлацията е 11,3% при положение че при встъпването в длъжност на коалиционното правителство бе 7,8 на сто, а заложената цел в бюджета за тази година е инфлация от 8%.
През първите два месеца на годината държавният дълг премина прага от 50% от БВП – лимит, при който правителството е задължено да предприеме серия от мерки за намаляването му. Оценките към момента са, че досегашният министър на финансите Адриан Къчу от Социалдемократическата партия на Марчел Чолаку е надценил приходите в бюджета и е налице „дупка“ от 8,9 млрд. леи несъбрани приходи от Националната агенция за данъчна администрация (ANAF). В новото правителство Къчу пое Министерството на инвестициите и европейските проекти.
Местни анализатори коментират, че управленската програма на правителството на Марчел Чолаку звучи по-скоро като предизборна и е лишена от конкретика за източниците на финансиране.
Според икономическия анализатор Адриан Негреску управленската програма на правителството на Чолаку „е само сбор от добри намерения“.
"Това е просто списък с желания, свързани с подкрепа на националната икономика, и нищо друго“, заяви Адриан Негреску пред румънската редакция на „Свободна Европа“.
„Трудно е да си представим, че правителството на Чолаку ще може едновременно да увеличи заплатите в година на избори (през 2024 г. в Румъния предстоят избори за Европейски парламент, местни, парламентарни и президентски избори – бел. БТА), да свали инфлацията, да постигне икономически растеж и да намали търговския дефицит“, смята икономистът Драгош Кабат.
По думите му има голям проблем с парите от НПВУ, „които Румъния няма да вземе, защото не е изпълнила критериите“, тоест не е осъществила обещаните реформи. Според Драгош Кабат правителството всъщност не иска да привлича средства по плана, защото ще трябва да допълни инвестициите с национални средства, а в бюджета няма пари за това.
Адриан Негреску смята, че все пак правителството трябва да се съсредоточи върху усвояването на средствата от НПВУ и от други проекти, защото това е „единственият ефективен и евтин източник на финансиране за Румъния“.
„За да има средства за всички проекти, включени в управленската програма, има няколко варианта: правителството да окаже натиск върху Националната агенция за данъчна администрация и да събере пари от сивата икономика, да увеличи данъците или да взема повече заеми“, предупреждава икономистът. Според него не е изключен и вариант да се прибегне до заем от Международния валутен фонд (МВФ) от порядъка на 20-30 млрд. евро.
Подобна ситуация опасно напомня за тежката икономическа криза през 2009 г., когато Румъния изпадна в рецесия и взе заем от 20 млрд. евро от МВФ, ЕС и Световната банка в замяна на прилагане на програма с драконовски мерки за икономии.