Мисията на европейските централни банкери за постигане на ценова стабилност ще се сблъска с целта за борба с изменението на климата, освен ако те не променят начина си на действие, пише в коментар за Bloomberg Джана Рандоу.
Преходът към нисковъглеродна икономика може да доведе до ускорена инфлация - но повишаването на лихвените проценти в отговор на това може да попречи на инвестициите в по-чиста енергия. Така че паричната политика и усилията за спасяване на планетата рискуват да се сблъскат, хвърляйки сянка върху преобладаващата през последните три десетилетия философия на насочване на лихвените проценти към потребителските цени.
Това предвещава труден избор за Европейската централна банка (ЕЦБ). Повишаването на разходите по заемите означава повишаване на цената на инвестициите в борбата с изменението на климата. Но ако вместо това служителите на регулатора решат да толерират по-високите потребителски цени - подход, който бе лансиран по време на прегледа на стратегията на ЕЦБ за 2021 г. - те рискуват да не успеят да изпълнят мандата си.
Централните банкери биха могли да се опитат да затворят кръга, като преработят рамките, за да включат една досега неприемлива мечта на екологичните активисти в региона, която вече е възприета в Азия - зелено кредитиране.
Извънредни климатични ситуации като горските пожари в Канада и сушата в Южна Европа подчертават проблема и независимо от това как централните банкери реагират, ще става все по-трудно да се поддържа техния подход за подпомагане на прехода. Тъй като Европейският съюз (ЕС) се ангажира да стане първият в света континент, постигнал въглероден неутралитет до 2050 г., регионът се намира в авангарда на борбата с проблема.
"Ако те демотивират инвестициите, това може да има обратен ефект за енергийния преход", предупреждава Дидие Боровски, ръководител на отдела за изследване на макрополитиката в Amundi, който управлява 2 трлн. долара активи. "Съществува сложен компромис между техните действия и мандата им за ценова стабилност", добавя той.
Необходимостта от спешни мерки става все по-ясна с всеки изминал ден, тъй като планетата продължава да демонстрира различни екстремни метеорологични условия - от рекордно ниските нива на ледената покрива в Арктика до рекордно високите температури на океаните.
Преходът вероятно ще повиши инфлацията поради въздействия, вариращи от по-високи данъци върху въглеродните емисии до начина, по който технологиите с високи емисии се заменят с първоначално по-скъпи, но по-екологични алтернативи.
Свързаните с това разходи достигнаха рекордните 1,1 трлн. долара миналата година, изчислява Bloomberg NEF, като неговите анализатори смятат, че за достигане на нулеви емисии до 2050 г. ще са необходими годишни глобални инвестиции в размер на около 6,7 трлн. долара. Централните банки оказват влияние върху това, тъй като разходите по дълга засягат проектите за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в по-голяма степен, отколкото при изкопаемите горива, коментира анализаторът Стефани Муро.
Търсенето на метали, които стимулират този преход, ще нарасне от 52 мегатона днес до 242 мегатона през 2050 г. Апетитът за литий, основен компонент на батериите, вероятно ще надхвърли предлагането малко преди края на десетилетието.
Според Международния валутен фонд (МВФ) инфлацията в еврозоната може да бъде с до 0,3 процентни пункта по-висока към 2030 г.
11:50 | 17.06.23 г.
