Ръководителят на един американски рисков фонд се обажда, за да каже, че ще бъде в Япония следващия месец за първи път от години. Той трябва да обследва мястото и то бързо. Като американски инвеститор той не може да се обърне към Китай точно сега и може би никога повече. Той смята, че Токио е напът да се превърне във „втория град на западния свят“, пише бизнес редакторът за Азия на Financial Times Лио Люис.
И той, и други, които направиха подобни прогнози през последните седмици, се спряха на съблазнителна идея. Тя се затвърждава все по-силно с всяко ново влошаване на американско-китайската полупроводникова дипломация и с решенията - като това на американския фонд за рисков капитал Sequoia Capital да отдели бизнеса си в Китай - които изглежда сигнализират за ясно скъсване със света, който смятахме, че познаваме. Токио, междувременно, изглежда неубедено.
Все пак аргументът е упорит. Геополитическите и финансови влияния, които някога бяха концентрирани съответно в Лондон и Западен Берлин през Студената война от миналия век, в тезата за „втория град“ естествено ще се съчетаят в категорично приятелски настроеното към САЩ Токио, докато се готвим за нов център. Междувременно стремежът на Токио да се превърне в световен финансов хъб ще успее по подразбиране, тъй като некитайското качество на Япония предлага стабилност в този променящ се свят.
В тази теория няма значение дали наричате това, което се случва „икономическо отделяне“ или го представяте като „намаляване на риска в търговията“. Бизнесът се променя, финансите ще го последват и в това историческото пренареждане, според логиката на алчността, винаги има историческа възможност.
Този тип разговори са музика за ушите на пропагандаторите на амбициите на Токио като глобален финансов център: неизбежно търпеливо лоби, чието усърдие традиционно нараства обратно пропорционално на сигналите за успех. От ключово значение е, че това лоби никога не е било близо до сърцевината на това, което Япония иска или това как вижда себе си. Много собственици и мениджъри на активи идват в Токио; но когато активите не идват с тях, Япония като цяло просто вдига рамене.
За поддръжниците на Токио сега може да е желаният пробив: тяхната кауза може да бъде спечелена чрез един-два неочаквани обрата в геополитиката.
Има три реални основания за оптимизъм. Първото касае идеята, че глобалното пренастройване на индустрията за чипове, успоредно с по-широките стратегии за „намаляване на риска“ както на японските, така и на чуждестранните компании, може да пренасочи бизнесите и дори регионалните центрове от Китай (и Хонконг) към Токио. Разкритието през май, че южнокорейската компания Samsung възнамерява да създаде център за научноизследователска и развойна дейност на стойност 200 милиона долара в Япония, предостави поразителна оптика за усещането, че старите правила бързо се разпадат.
Второто основание е, че напрежението между САЩ и Китай вече променя динамиката на пазарите на сливания и придобивания. По-активните компании в Япония търсят растеж извън свиващия се вътрешен пазар и ще прибегнат до придобивки, за да го постигнат. Те се развиват бурно след пандемията, казват консултантите по сливания и придобивания, като са сред най-активните в света и се озоваха на пазари – особено в САЩ – където са окуражени от липсата на конкуренция от страна на китайски фирми.
В същото време геополитиката спомага за стимулиране на повече дейност по сливания и придобивания в самата Япония. Компаниите са подложени на засилен натиск от страна на акционерите да продават неосновни активи и в много случаи успяват да го направят благодарение на многото фирми за непублични капиталови инвестиции, за които Япония е превъзходен пазар с рядка наличност на евтино финансиране. Тези фирми са въоръжени с големи резерви от финансов „барут“ - средства, събрани общо взето за придобивания в Азия, които сега е малко вероятно да бъдат насочени към Китай.
Третото основание е решението на Sequoia да се разцепи и символичното разпадане на един от най-успешните американско-китайски инвестиционни съюзи. Разбира се, има специфични за компанията причини, поради които такъв ход е възможен - дори желателен. Но изводът, който Токио вече си направи, е, че Sequoia ще бъде само един от многото фондове, които ще поемат по подобни път. Финансовите компании и инвеститорите може би ще са първи. Мултинационалните компании, отделящи китайските си операции, ще бъдат следващите: поне някои от тях може да решат да изберат Токио като техен азиатски център извън Китай.
Проблемът е, че тези сили са в най-добрия случай теоретични гаранции за статута на Токио като финансов хъб. В най-лошия случай градът може да прекара следващите няколко години в леко разширяване на своите финансови услуги в съответствие с търсенето и дори да се превърне в нещо като център за консултантски бизнес по сделките между САЩ и Япония.
Но за да стане големият азиатски финансов център на новата студена война, Токио трябва действително да търси този статут. Въпреки всичко, което се случва, това няма да стане просто ей така.