ОИСР: Световната икономика върви към слабо възстановяване, засегнато от инфлацията

Световната икономика върви към слабо възстановяване от шоковете, предизвикани от Covid и войната в Украйна, преследвана от упоритата инфлация и ограничителните политики на големите централни банки, които се опитват да удържат ценовия натиск, заяви Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Базираната в Париж организация прогнозира разширяване с 2,7% на световното производство тази година и съвсем леко ускорение до 2,9% през 2024 г., като и двете стойности са под средните 3,4% през седемте години преди пандемията. САЩ, еврозоната и Китай ще отчетат същата относителна мудност във възстановяването си, а инфлацията ще бъде по-силна спрямо периода до края на 2019 г.

Ситуацията създава особено силни главоболия за централните банки, тъй като те трябва да продължат да реагират на натиска от високите цени, който се оказва по-силен от очакваното, докато в същото време не накърнят твърде много растежа, каза ОИСР.

„Разбира се, централните банки трябва да останат бдителни и да претеглят и двете страни на риска“, каза главният икономист на организацията Клеър Ломбардели на пресконференция.

„Очевидно те не трябва да затягат твърде много до степен, че това да има по-голямо въздействие върху растежа, отколкото е необходимо. Така че това е деликатен баланс за централните банки, но днес ние казваме, че те ще трябва да поддържат ограничителна парична политика, докато има доказателства, че инфлацията не се е върнала трайно към целта, а това важи както за основната инфлация, така и за общата инфлация“.

Предупреждението бе изказано ден след като Световната банка предупреди, че глобалната икономика е в несигурно състояние и ще се насочи към значително забавяне на растежа по-късно тази година, тъй като повишенията на лихвените проценти започват да се отразяват.

Големите централни банки са изправени пред решения дали да сложат пауза или да продължат с най-бързия цикъл на увеличение на лихвите от 80-те години, като както Федералния резерв, така и Европейската централна банка ще се съберат следващата седмица.

ОИСР заяви, че отминалите увеличения все повече се прокрадват – особено на имотните и финансовите пазари – но пълният им ефект ще стане ясен едва по-късно тази година и през 2024 г. Задавайки още по-мрачни перспективи, организацията заяви, че има несигурност около силата на това влияние, макар че инфлацията може да продължи да бъде по-устойчива от очакваното.

„Остава значителна несигурност относно икономическите перспективи и основните рискове за прогнозите са надолу“, каза ОИСР.

Организацията все пак призовава централните банки да останат рестриктивни и дори да повишат допълнително лихвите, ако е необходимо, докато се появят ясни признаци, че основният инфлационен натиск е трайно намален. ОИСР заяви, че властите трябва да използват пълноценно инструментите за ликвидност, ако по-строгите политики създадат пазарен стрес и че правителствата на нововъзникващите пазари могат временно да извършват валутни интервенции или капиталов контрол, за да избегнат сериозни рискове за стабилността.

За да помогнат на централните банки да ограничат до каква степен натискът на търсенето стимулира инфлацията, правителствата трябва да направят фискалната подкрепа за домакинствата по-целенасочена само към най-уязвимите, казва ОИСР. Нейните данни показват, че помощта за смекчаване на разходите за енергия все още е значителна в Европа и предимно нецеленасочена, което също оказва натиск върху публичните финанси, които вече носят по-голямо дългово бреме след пандемията от Covid.

„Изборите по фискалната политика за централните банкери са по-ясни, но не и по-лесни за прилагане предвид присъщата политическа чувствителност на избора на политика с пряко преразпределително въздействие“, заяви Ломбардели.