fallback

Европа отвръща на технологичната концентрация в САЩ с такава при лукса

Четири от водещите десет европейски компании по пазарна капитализация са от този сектор

21:55 | 05.06.23 г.

Европейските пазари получиха голям тласък от глобалния бум в продажбите на луксозни стоки - една недвусмислено добра новина за региона. Тази история на успеха обаче повдига и тревожен въпрос: дали Европа не е станала твърде зависима от сектор, който мнозина смятат за символ на упадъчност, се пита на страниците на Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

В САЩ през последните 12 месеца 10 от най-големите технологични фирми осигуриха 65 процента от възвръщаемостта на фондовия пазар - което само по себе си е обезпокоителен знак за концентрация. Подобни признаци на концентрация са още по-тревожни в Европа. Там 10 от най-големите луксозни акции, от LVMH до Ferrari, са донесли около 30% от възвръщаемостта – най-големият дял, откакто се води статистика.

Дълго време източник на гордост в Европа, луксозната индустрия се разви през последното десетилетие и имаше най-добрите си години по време на пандемията. Рекордните стимули добавиха трилиони ново богатство, голяма част от което в ръцете на много богатите, които похарчиха значителна част от него за стоки от висок клас.

В резултат на това Европа най-накрая прави значителни пари от индустрия, която е управлявала от векове. Две трети от глобалните приходи от продажби на луксозни стоки отиват към Европа и сега континентът има победители на фондовия пазар, с които да се похвали.

Списъкът на 10-те най-големи компании в Европа по пазарна капитализация, който исторически е бил доминиран от банки, комунални услуги и промишлени конгломерати, сега включва четири луксозни имена спрямо нула в началото на 2010-те години. Големите европейски луксозни марки са дори по-печеливши от големите американски технологични компании, като печалбите им възлизат на близо 25 процента от приходите.

Това може да е стъпка напред за луксозната индустрия, но не толкова за Европа. Изграждането на икономика на знанието върху занаяти, датираща от 17-ти век, може би е движение назад във време, когато западният капитализъм е изправен пред слаб растеж на производителността, нарастващо неравенство в богатството и главоблъсканица как да се конкурира и да съществува съвместно с Китай.

Докато не е ясно доколко смартфоните повишават производителността, може със сигурност да се каже, че френските парфюми и италианските чанти допринасят с още по-малко. Докато технологичните магнати са със спорен статут в САЩ, магнатите на лукса са мишени на улични протести във Франция. И докато Западът дебатира дали да „намали риска“ в отношенията си с Китай, европейският луксозен сектор е зависим както винаги от китайските потребители, които сега отговарят за около една трета от неговите продажби.

Успоредно с разрастването на американския технологичен сектор през последното десетилетие се разви и европейският лукс. От 2010 г. насам 10-те големи технологични фирми са увеличили приблизително четири пъти дела си на американския фондов пазар до близо 25 процента. През същия период 10-те най-големи луксозни акции са утроили дела си на европейските пазари до близо 15 процента - като голяма част от този ръст е през последната година.

В лукса, както и в технологиите, силата е съсредоточена на самия връх. Водещите европейски марки сега представляват една трета от глобалните продажби спрямо една четвърт през 2010 г. Четирите най-големи луксозни компании в Европа по пазарна капитализация са френски: LVMH, L'Oréal, Hermès и Christian Dior (която е собственост на LVMH).

Корените на френското господство се крият в луксозната екосистема, датираща от двора на Луи XIV, и културата на корпоративни поглъщания, която започна с Бернар Арно. След като пое контрола върху LVMH през 1989 г., той се зае да изгради първия луксозен конгломерат чрез множество придобивания. Съперниците последваха примера му. Все повече световната луксозна индустрия се основава на стоки, които още се произвеждат от малки италиански фирми, но се продават от големи френски конгломерати. Gucci, Bulgari, Fendi - всички те са италиански марки сега с френски собственици.

Както американските технологични гиганти засенчват всички конкуренти, същото може да се каже и за френските луксозни гиганти. Сред водещите луксозни компании френските имат годишни продажби три пъти по-високи от швейцарските, над четири пъти повече от американските и китайските и 12 пъти от италианските.

През април LVMH стана първата европейска компания с оценка, преминала границата от половин трилион долара. Сега Hermès има маржове от над 40 процента, спрямо 25 процента през 2010 г. и над тези дори на Microsoft, най-печелившата от големите технологични фирми.

Една от причините за толкова високи печалби е ценовата сила. Луксозните компании обслужват клиентела, която е все по-нечувствителна към цените. Цената на чантата на Chanel се е удвоила през последните пет години до 10 000 долара - далеч изпреварвайки общата инфлация на потребителските цени, наблюдавана през този период.

Така че Европа най-накрая излъчи победител, но със звездичка. Капитализмът печели повече от конкуренцията, отколкото от концентрацията. И при избора на концентрация между високите технологии и високия лукс, отговорът би бил ясен. Има нещо малко остаряло, ако не и упадъчно, в европейския икономически модел, воден от лукса.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:55 | 05.06.23 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още