Европейската комисия (ЕК) леко завиши прогнозата си за ръста на икономиката на България за тази година в сравнение с последния ѝ доклад от есента. Институцията обаче запази очакванията си за следващата година, прогнозирайки брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да се повиши допълнително. Това се вижда от Пролетната икономическа прогноза на ЕК за икономиките на държавите членки на Европейския съюз (ЕС).
Прогнози за България
За тази година ЕК очаква икономиката на България да нарасне с 1,4%. Това е с 0,3 пр.п. повече в сравнение с прогнозата от есента. За следващата година от Брюксел очакват БВП да ускори ръста си до 2,4%, което съвпада с прогнозите от предишния доклад.
Очакванията са тримесечният БВП да стагнира след първото тримесечие на тази година и след това да възобнови стабилното си разширяване през 2024 г. Основен двигател на ръста ще бъде износът, частното потребление и публичните инвестиции.
Очаква се темпът на растеж на износа да се забави значително през 2023 г. и след това да се възстанови през 2024 г. Освен от смекчаването на външното търсене, представянето на износа ще бъде повлияно от планираните ремонти в стоманодобивната промишленост и в атомната електроцентрала, както и от забраната върху износа на петролни продукти, преработени от руския суров нефт от рафинерията.
По отношение на инфлацията прогнозите се влошават значително спрямо есенните. ЕК очаква, че ръстът на потребителските цени у нас ще достигне 9,5% средно за цялата 2023 г. и ще се забави до 4,2% през следващата година. За сравнение, нивата, заложени в есенната прогноза, бяха съответно 7,4% за настоящата година и 3,2% за 2024 г.
В доклада си ЕК коментира, че очакванията са цените на енергоносителите да намалеят както през 2023 г., така и през 2024 г., но инфлацията при цените на храните ще се задържи висока през 2023 г. и ще се забави през следващата година. По отношение на инфлацията при цените на услугите очакванията са тя да се ускори през тази година и да остане относително висока през 2024 г.
По отношение на безработицата в страната обаче ЕК рязко снижава прогнозите си. Прогнозите са тя да остане на ниво от 4,3% през тази година и дори да се забави до 4,0% през 2024 г. За сравнение, в есенния доклад очакванията бяха за безработица от съответно 5,2% и 5,3% през двете години.
За публичния дълг ЕК очаква плавен ръст през тази и следващата година. Според прогнозата съотношението на брутния публичен дълг спрямо БВП през тази година ще стигне 25,0% през 2023 г. и 28,1% през 2024 г. През миналата година той е бил на ниво от 22,9%.
За разлика от предишния доклад, очакванията сега са бюджетният дефицит на България да се увеличи спрямо миналата година и да достигне 4,8% от БВП за 2023 и 2024 г. Това го поставя над границата от 3%, възприета във фискалните правила на ЕС като делител между приемливия и прекомерния дефицит.
Очаква се обаче още текущата сметка на България да премине от дефицит от 0,4% спрямо БВП през 2022 г. до излишък от 0,1% през тази и 0,2% през следващата година.
Прогнози за ЕС и еврозоната
В изявление, придружаващо публикуването на доклада, еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони заяви, че прогнозата води до пет ключови заключения.
„На първо място, икономиката на ЕС избегна рецесия. Тя се разшири през първото тримесечие и е напът да продължи да расте умерено“, заяви той.
Като втори извод той посочи, че ключовите фактори зад прогнозата вървят в противоположни посоки: от една страна, имаме намаляващите цени на енергията и устойчивия пазар на труда, а от друга – затягането на финансовите условия.
Трето, общата инфлация намалява бързо, но основната инфлация, която изключва волатилните елементи като енергия и храни, остава висока, посочи той.
Коефициентите на държавния дефицит и дълга продължават да намаляват, а балансът на рисковете се наклони обратно към отрицателната страна, определи Джентилони като другите две заключения.
Еврокомисарят отбеляза и включването в тази прогноза за първи път на раздели за новите страни кандидатки за членство в ЕС – Украйна, Молдова и Босна и Херцеговина.
Що се отнася конкретно до прогнозите по отделните показатели, ЕК очаква през тази година икономиката на ЕС да се разрасне с 1,0%, а на еврозоната – с 1,1%. Това е значително над предишната прогноза за ръст от по 0,3 на сто и за двата региона. През следващата година БВП на ЕС ще се увеличи с 1,7%, а на зоната с единна валута – с 1,6%.
Инфлацията в ЕС тази година ще се забави до 6,7%, а в еврозоната – до 5,8%, което е под очакванията в предишния доклад за забавяне до 7% и в двата региона. През следващата година индексът на потребителските цени ще намалее още повече и ще се върне близо до целевата инфлация от 2% - очакванията са за 3,1% в ЕС и 2,8% в еврозоната.
Европейската икономика успя да овладее неблагоприятното въздействие на войната на Русия в Украйна, преодолявайки енергийната криза благодарение на бързата диверсификация на доставките и значителния спад в потреблението на газ, се казва в доклада. Значително по-ниските цени на енергията си проправят път в икономиката, намалявайки производствените разходи на фирмите. Потребителите също виждат намаляване на сметките си за енергия, въпреки че частното потребление ще остане ниско, тъй като растежът на заплатите изостава от инфлацията, смятат още от Брюксел.
Тъй като инфлацията остава висока, условията за финансиране ще се затегнат допълнително. Въпреки че се очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) и другите централни банки на ЕС да доближават края на цикъла на повишаване на лихвените проценти, неотдавнашните сътресения във финансовия сектор вероятно ще увеличат натиска върху разходите и лесния достъп до кредити, забавяйки растежа на инвестициите и засягайки най-вече инвестициите в жилища.
По-устойчивата базисна инфлация може да продължи да ограничава покупателната способност на домакинствата и да наложи по-силен отговор на паричната политика с широки макрофинансови последици. Освен това подновените епизоди на финансов стрес биха могли да доведат до по-нататъшен скок в избягването на риск, което да предизвика по-ясно затягане на стандартите за кредитиране, отколкото се предполага в прогнозата. Позицията на експанзионистична фискална политика би подхранила допълнително инфлацията, облягайки се на действието на паричната политика, допълва докладът.
Освен това може да възникнат нови предизвикателства за световната икономика след сътресенията в банковия сектор или свързани с по-широко геополитическо напрежение. От положителна гледна точка, по-благоприятното развитие на цените на енергията би довело до по-бързо забавяне на общата инфлация с положителни ефекти върху вътрешното търсене. И накрая, съществува постоянна несигурност, произтичаща от продължаващото нахлуване на Русия в Украйна.