Основната инфлация в Швеция се забавя допълнително спрямо най-бързия си темп от три десетилетия, тъй като охлаждането на цените на храните носи облекчение на централната банка на страната Riksbank, която планира да забави темпа на затягане на паричната политика, съобщава Bloomberg.
Индексът на потребителските цени, който изключва енергията и ефекта от промените в лихвените проценти, нараства през април с 8,4% спрямо същия месец на 2022 г., показва нов доклад на шведската статистическа служба. Данните показват по-бавен темп на растеж спрямо очакваните от анкетирани от Bloomberg икономисти 8,7% и прогнозираните от централната банка 8,6%.
Riksbank, която също се сблъска с отслабване на шведската крона, задълбочаващо проблема с инфлацията, повиши основната си лихва с половин процентен пункт до 3,5% през април. Макар членовете на Управителния съвет да сигнализираха, че предстои забавяне на темпа на лихвени повишения, протоколите от срещата показаха, че те все още са готови да действат по-агресивно, ако е необходимо, за да ограничат увеличенията на цените. Последното проучване показва, че инфлацията може да се охлади по-бързо, отколкото очакваше Riksbank, коментира главният анализатор на Nordea Bank Abp Торбьорн Исаксон.
„Резултатът подкрепя мнението, че инфлацията е поела низходяща траектория“, изтъква Исаксон, добавяйки: „Ние се придържаме към мнението, че Riksbank ще повиши лихвите с 25 базисни пункта през юни до 3,75%, не на последно място, тъй като се очаква ЕЦБ (Европейската централна банка – бел. ред.) да повиши допълнително лихвите“.
Ходовете на централната банка на Швеция вече оказват осезаем ефект върху националната икономика, тъй като цените на жилищата паднаха, строителството на нови жилища се срива, а продажбите на дребно се свиват с рекордни темпове, като страната ще претърпи най-лошото икономическо свиване в Европейския съюз (ЕС) тази година, прогнозира Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това развитие накара някои икономисти да предупредят, че повишаването на лихвите може да застраши шведската икономика и нейния пазар на труда.
Един от критиците на тази политика, Лаура Хартман, главен икономист в Шведската конфедерация на профсъюзите, написа в Twitter, че Riksbank трябва да вземе „хапче за охлаждане“ след последното отчитане на инфлацията.
„Сега определено имаме достатъчно увеличения на лихвите и трябва да се съсредоточим върху мекото приземяване на икономиката и предотвратяването на скок на безработицата“, съветва Хартман.
В същото време компаниите в сектора на бизнес имотите с висок ливъридж изпадат в затруднение, тъй като разходите по заеми нарастват. Миналата седмица пукнатините в сектора станаха очевидни, тъй като един от най-големите наемодатели в страната, SBB, отложи дивидентите и отмени издаването на права, след като претърпя понижение на своя кредитен рейтинг.
Въпреки че се очаква инфлацията да остане далеч над 2% - целта на Riksbank, за останалата част от годината, данните сочат второ поредно забавяне на базовата инфлация от пика ѝ от 9,3% през февруари. Цените на храните паднаха с 1,3% през април спрямо предходния месец, отбелязвайки първи спад от ноември 2021 г.
12:37 | 15.05.23 г.
