Международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута „BBB” с положителна перспектива, съобщават от Министерството на финансите.
Това се дължи на силната външна и фискална позиция на България спрямо държавите със сходен рейтинг, както и на надеждната политическа рамка от членството в Европейския съюз и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет.
В дългосрочен план на потенциалния икономически растеж, както и на публичните финанси, натежават ниският дял на инвестициите спрямо брутния вътрешен продукт и неблагоприятните демографски фактори.
Положителната перспектива е свързана и с плановете за членството на България в еврозоната, което потенциално би довело до последващи подобрения на показателите за външната позиция на страната. Макар че през последните две години България влезе в серия от предсрочни парламентарни избори, от Fitch вярват, че ключовите политически партии остават ангажирани с приемането на еврото. Рейтинговата агенция смята, че нужните законодателни изменения трябва да бъдат приети след като политическата среда се стабилизира, а рисковете около това кога страната ще влезе в еврозоната, са свързани преди всичко с изпълнението на критерия за ценова стабилност.
Fitch Ratings също така очаква, че средногодишната инфлация ще достигне 9,6% през 2023 г., на фона на текуща медианна стойност от 6,4% в държавите с рейтинг “BBB“. За сравнение, през 2022 г. инфлацията достигна 13%. По-ниските международни цени на суровините и силните базови ефекти би трябвало да намалят общата инфлация в следващите месеци, но стабилното вътрешно търсене ще поддържа силен натиск върху цените и това ще доведе до средногодишна инфлация от 4% през следващата година. Агенцията допълва, че динамиката на заплатите в България съответства на инфлацията, като номиналното нарастване на средната заплата е 12,8% през 2022 г., а тя е движена предимно от увеличението в частния сектор.
Международната агенция прогнозира, че растежът на БВП на българия ще се забави до 1,3% през тази година, в сравнение с 3,4% през миналата година. Очакванията са, че ще има рязко намаляване на запасите, поддържани от фирмите, както и забавяне на растежа на частното и публичното потребление. Въпреки това частното потребление ще продължи да бъде подкрепяно от стабилния пазар на труда. Увеличението на минималната заплата и на социалните плащания ще подкерпя домакинствата, разполагащи с по-ниски доходи. Същевременно ръстът на инвестициите ще започне да се засилва, докато нарастват потоците от средства от европейските фондове. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 2,6 на сто. На фона на това, основен негативен риск е забавянето на реформите по Плана за възстановяване и устойчивост.
Фискалното изпълнение за 2023 г. обаче е несигурно, смята Fitch Ratings. Това е така, защото служебното правителство работи съгласно разпоредбите на закона за бюджета от миналата година. Очаква се дефицитът на сектор „Държавно управление“ да се увеличи до 3,4% от БВП тази година, спрямо 2,8% през 2022 г. Показателят отговаря на сегашната медиана на страните със същия кредитен рейтинг като България. Според Fitch силният номинален растеж на БВП ще подкрепи данъчните приходи, а увеличенията на пенсиите и заплатите в публичния сектор, както и увеличаването на капиталовите разходи ще повишат общите бюджетни разходи. Постигнатата фискална предпазливост и ангажиментът на ключови политически партии за фискална консолидация подкрепят виждането на анализаторите от рейтинговата агенция, че фискалните резултати в средносрочен период не трябва да бъдат застрашени. Fitch Ratings очакват бюджетният дефицит през 2024 г. да се ограничи до 2,5 % от БВП.
Рейтинговата агенция изтъква няколко основни фактора, които биха могли да доведат до положителни действия по рейтинга на България, включително постигането на напредък в присъединяването към еврозоната, увереност, че България отговаря на критериите за членство и срока за приемане на еврото. Сред положителните фактори попада и подобряването на потенциала за растеж на икономиката, например чрез въвеждането на структурни и управленски реформи за подобряване на бизнес средата и/или ефективно ползване на средствата от ЕС.
Негативни действия по кредитния рейтинг може да има при обратния сценарий на липса на напредък в присъединяването към еврозоната заради постоянна политическа нестабилност или неизпълнение на критериите за конвергенция. Лошо влияние биха имали и по-ниските перспективи за растеж в средносрочен период, предизвикани например от значителен неблагоприятен макроикономически шок или инфлация, която се е задържала на високи нива.
12:33 | 13.05.23 г.
