fallback

Държавният дефицит на Русия се увеличава с бързи темпове, но Кремъл все още има резерви

По-ниските приходи от износ на енергия и по-високите военни разходи пробиват дупка в бюджета на Русия. Москва все по-често взема все по-големи заеми

08:30 | 12.05.23 г. 20
Автор - снимка
Създател

Разходите за агресивната война срещу Украйна и последвалите санкции натоварват все повече руския държавен бюджет месец след месец. Към края на април дефицитът за текущата година вече достигна 3,4 трлн. рубли - равностойността на около 39,8 млрд. евро. Това става ясно от актуалните данни, публикувани от руското Министерство на финансите в Москва през тази седмица.

Това означава, че максималната цел за дефицита от 2,9 трлн. рубли за цялата 2023 г. вече е явно нарушена. През предходната година руската държава все пак имаше излишък от 1,16 трлн. рубли за същия период.

От една страна, това се дължи на намаляващите приходи на руската държава, тъй като износът на енергия, особено за Европа, е намалял, а с него и данъците, които компаниите плащат върху приходите си. През първите четири месеца на годината руската държава е получила с 22,4% по-малко приходи.В същото време обаче разходите са се увеличили с повече от 26% в сравнение със същия период на миналата година. Експертите виждат причината преди всичко в рязкото увеличение на военните разходи. Само през април дефицитът в руския държавен бюджет възлиза на около 1 трлн. рубли. 

3,4 трлн. рубли
достигна държавният дефицит към края на април.

Основният проблем на Кремъл е енергийният сектор, който стана обект на западни санкции. И тук не се вижда промяна.

В края на април вестник „Известия" съобщи, че износът на тръбопроводен газ от Русия за всички държави, с изключение на държавите наследници на Съветския съюз (ОНД), може да се срине с 50% през настоящата година. Вестникът се позова на протокол от заседание на Държавния съвет - орган, който съветва президента Владимир Путин.

Приходите от износа на енергия се сриват наполовина

Според „Известия" в протокола се посочва, че геополитическите условия и западните санкции изискват „ускорено преориентиране на доставките на газ и търсене на нови пазари за продажби". През март информационната агенция Bloomberg изчисли, че приходите на Русия от износ на газ са намалели с 42% в сравнение с предходната година. Bloomberg определи спада на данъците, които руската държава получава от продажбата на нефт и газ, на 46%.

Въпреки дефицита руската държава може да издържи още дълго време, смята Янис Клуге, експерт по руската икономика в базираната в Берлин фондация „Наука и политика" (SWP). Руското ръководство все още може да се опре на резервите. През февруари стана известно, че Русия е продала част от златните си резерви, както и чуждестранна валута, за да балансира бюджетния дефицит.

Националният фонд за социално подпомагане е почти толкова голям, колкото реално може да се очаква да бъде дефицитът през тази година, казва Клуге пред Handelsblatt. „Въпреки това руската държава може да поема и поема нови дългове". В крайна сметка единственото твърдо ограничение за нов дълг е инфлацията в Русия. Засега инфлацията все още е ниска, но с времето ще се повиши.

В дългосрочен план обаче загубите в държавния бюджет ще се превърнат в проблем. „Ако Русия има високи дефицити в продължение на няколко години, ръководството ще трябва да реши дали да продължи да се отнася сериозно към борбата с инфлацията или да даде приоритет на финансирането на войната". Свитата работна ръка, съчетана със спадаща производителност и много високите държавни разходи, стимулира инфлацията, пояснява експертът. 

Руснаците отново потребяват и внасят повече

Експертът по Русия Тата Госе от Commerzbank също смята, че отговорът на въпроса как руската икономика ще се справи с комбинацията от военни разходи, западни санкции и спад на цените на енергията ще бъде даден едва в по-дългосрочен план. Той вижда натиск преди всичко в забраната за внос на технологии и във факта, че ЕС напълно ще спре вноса на енергия. Това вероятно ще бъде отразено в следващите бюджетни данни. 

Оливър Кемпкенс, който до февруари 2022 г. е бил управляващ директор на руската „Сбербанк“ в Москва и е преподавал в различни руски университети, не вижда в нарастващия дефицит неминуем срив на руската икономика, защото държавата е „бюджетирала умерено". Държавният дълг спрямо брутния вътрешен продукт е под 25%, пояснява той. За сравнение: в края на третото тримесечие на 2022 г. брутният държавен дълг, отнесен към БВП на Европейския съюз, е 85,1%, а в еврозоната този показател е достигнал 93%, показват данни на Евростат. За България съотношението е почти 50%, но за целия брутен външен дълг. 

Приходите извън сектора на добива на нефт и газ в момента действително се възстановяват, сочат данните на финансовото министерство. Приходите от данъка върху продажбите в Русия са се възстановили, анализира Клуге. В момента руснаците потребяват повече и внасят повече, отколкото през миналата година. Това генерира допълнителни приходи и чрез вносните мита например.

Сградата на руската централна банка в Москва. Снимка: EPA/YURI KOCHETKOV

За да укрепи приходната част, Кремъл взе решения за редица мерки. Така например от март западните компании се облагат с нов специален данък, когато напускат Русия. Според комисията за контрол на чуждестранните инвестиции към руската правителствена комисия налогът възлиза на най-малко 10% от половината от пазарната стойност на съответните активи. Ако продажбата се извършва с отстъпка от над 90%, дружествата дори са задължени да платят най-малко 10% от пазарната стойност.

Но все по-често се изисква да плащат и местни дружества. В началото на годината Министерството на финансите на Русия поиска от големите руски компании „еднократна доброволна вноска" за финансиране на държавния бюджет. А от края на годината ще бъде въведен специален данък за компаниите. Въпреки това компаниите от петролния и газовия сектор могат да бъдат освободени от него, заяви през март финансовото министерство.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 08:31 | 12.05.23 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още