ЕЦБ може да продължи с лихвените повишения и след юли

Служители на Европейската централна банка (ЕЦБ) започват да осъзнават, че може да се наложи повишаването на лихвените проценти да продължи и през септември, за да охладят допълнително инфлацията, съобщава Bloomberg, цитирайки източници, запознати с дискусиите.

Подходът на ЕЦБ, който е зависим от икономическите данни, допуска бърза промяна във възгледите на членовете на Управителния съвет на регулатора. Все пак някои служители спекулират, че две допълнителни повишения на лихвите с 25 базисни пункта може да не са достатъчно за охлаждането на ръста при потребителските цени, изтъкват източници, пожелали да запазят анонимност.

Това означава, че е възможно още едно увеличение на лихвите, когато представителите на ЕЦБ се съберат отново на 14 септември след традиционната лятна ваканция, което ще изведе лихвения процент по депозитите до ниво от 4% спрямо сегашните 3,25 на сто.

Дотогава ще излязат още две порции прогнози, четири нови индекса, измерващи инфлацията и още едно тримесечно проучване относно банковото кредитиране.

Тъй като до следващото заседание на ЕЦБ остава повече от месец, все още не са взети решения относно разходите по заемите. Липсва и ясно чувство на увереност сред служителите, че техният цикъл на затягане на паричната политика е към своя край.

Пазарите в момента очакват повишенията на лихвите да приключат на ниво от 3,75% по време на заседанието на ЕЦБ през юли. Представители на Danske Bank обаче прогнозират лихвата по депозитите да достигне 4% при още едно повишение през септември.

Най-откровеният публичен сигнал от представител на УС на ЕЦБ за лихвите дойде от ръководителя на централната банка на Латвия Мартин Казакс, който заяви миналата седмица, че инвеститорите не трябва да приемат така уверено, че затягането на паричната политика ще спре през юли.

„Не мисля, че все нещата са толкова ясно“, изтъкна Казакс, добавяйки: „Все още имаме още доста работа и ще са необходими допълнителни увеличения на лихвените проценти, за да се укроти инфлацията“.

Неговите възгледи се споделят и от шефовете на централните банки на останалите страни от Прибалтика, които се насочиха към по-агресивна политика, тъй като се сблъскват с нива на инфлация, които са над два пъти по-високи от средните за еврозоната.

Петер Казимир от Словакия, друг ястребов представител на ЕЦБ, заяви, че регулаторът на еврозоната ще трябва да продължи да повишава лихвите за по-дълго време, отколкото той е очаквал. От друга страна управителят на централната банка на Гърция Янис Стурнарас отказа да се ангажира с крайна дата за лихвените повишения, изтъквайки, че скоковете в разходите по кредитите почти сигурно ще приключат тази година.

Въпреки че гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард отказа да посочи още колко повишения на лихвите ще има, сигнализирайки, че ще са необходими поне още две подобни решения, тя предупреди, че перспективите за инфлацията продължават да показват твърде бърз ръст при потребителските цени за продължителен период от време, подчертавайки значителните „възходящи рискове“.

ЕЦБ не прогнозира инфлацията да се охлади до целта от 2% до втората половина на 2025 г., като главният икономист Филип Лейн заяви по-рано тази седмица, че все още има „силен възходящ импулс“ при цените.