„Кофас“: Икономиката на България ще се разшири с 1,5% през 2023 г.

Очаква се сериозно забавяне на икономическия растеж в Европа през 2023 г. В Централна и Източна Европа ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) ще се забави най-съществено - до едва 0,8% спрямо 4,0% през 2022 г. В България той се очаква да бъде 1,5%. Това стана ясно по време на Осмата годишна конференция по управление на риска, организирана от „Кофас“ България.

Според анализа на „Кофас“ годишната прогноза за икономическия растеж в Северозападна Европа е 0,4% спрямо 2,5% през 2022 г. Влошаване се очаква и в САЩ, а положителна тенденция се наблюдава при китайската икономика. Предвижда се ръст на световния брутен вътрешен продукт (БВП) от едва 1,9% в сравнение с 3% през 2022 г.

Пламен Димитров, управител на „Кофас“ България, и главният икономист на „Кофас“ за Централна и Източна Европа - Грегорж Шилевич, направиха преглед на страновите и секторни рискове по света. По думите на Шилевич икономиките започват да се възстановяват от средата на 2022 г., но цените задържат високи нива. По-сериозно притеснение създава базовата инфлация, която изключва цените на енергията и хранителните продукти. 

В своя анализ Пламен Димитров отбелязва, че най-перспективните сектори в световен мащаб са фармация и информационните технологии, а най-рискови остават строителството, транспортът и текстилната индустрия. И двамата експерти посочиха, че при повечето държави се вижда увеличение при броя на дружествата, които отбелязват несъстоятелност, но статистиката се променя всяка година поради промени в правните рамки на страните. Българските дружества, изпаднали във фалит през 2022 г., са нараснали с 3,1% спрямо 2021 –  от 516 до 532 броя. По-ясна информация показва тенденцията при цялостната справка, която сочи, че общият брой на производствата по несъстоятелност на предприятия в страните от ЦИЕ, обхванати от анализа на „Кофас“, се е увеличил от 25 917 през 2021 г. до 36 090 през 2022 г., т.е. с 39,3%. Експертите отчитат подобен растеж най-вече заради помощта на антикризисните мерки покрай коронавируса.

Според изчисленията недостигът на работна ръка поддържа растежа на заплатите в България, който така или иначе се оказа нисък. Последните данни за октомври 2022 г. сочат годишно увеличение от около 3%. 

Междувременно политологът Първан Симеонов отличи дълготрайните рискове пред страната, сред които демографската ситуация, бедността, социалното разслояване, гетоизацията, проблемите на пенсионната система. По неговите думи най-големият политически риск пред страната е отчуждението между елит и народ, който създава популизма днес, а страната ни трябва да затвърди своята евроатлантическа идентичност. Изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл“ заяви също, че за първи път се забелязва колебание у хората за предимствата от членството в ЕС.

Според финансовия експерт Бисер Манолов инфлацията е следствие на дългосрочна грешна монетарна политика и не може да се победи с фискални мерки и фиксирани цени, каквито държавата се опитва да въведе. От своя страна, Милена Драгийска, шеф на Lidl България, заяви, че инфлацията ограничава потреблението, но и бизнеса. Тя очерта също тенденция за по-висока средна сума на закупувани стоки, но намален обем.