Как България може да привлича чужди инвестиции за 3-4 млрд. евро на година? 

Мнозина в България пропуснаха една интересна тенденция през последните години – как само за едно десетилетие малката централноевропейска държава Словакия се превърна в най-големия производител на автомобили в света на глава от населението. В страната има 164 хил. работещи в автомобилните производители, а заводи там имат KIA, Volkswagen, PSA, Land Rover – някои с по няколко завода. И когато мнозина си мислиха, че капацитетът вече е изчерпан, през 2022 г. се присъедини и Volvo с фабрика за електромобили за 1,2 млрд. евро. 

Подобна съдба има и унгарският град Дебрецен с население от 200 хил. души, превърнал се в един от основните центрове на автомобилната индустрия в Европа. Той е дом на завод на BMW за електрически автомобили на стойност 2 млрд. евро и фабрика за производство на катоди на южнокорейската EcoPro за 700 млн. евро. И това не е всичко - китайският гигант CATL построи завод за батерии за електромобили на стойност 7,4 млрд. евро. Дори само тези три проекта в Дебрецен надминават общите чуждестранни инвестиции в България за последните няколко години.

Това са само няколко примера от анализ на Българската предприемаческа асоциация (BESCO), която се обяви за смела и спешна промяна в Закона за насърчаване на инвестициите. Основната цел на промените е предоставянето на държавна помощ за производствени инвестиции, основно в сектори със средна или висока добавена стойност и опростяване на праговете за предоставянето на държавна помощ, каза на специално събитие Росен Иванов, член на Борда на директорите на асоциацията. Иванов е и ръководител на фонда за дялови инвестиции Black Peak Capital. 

Какво правят съседите ни? 

Унгария, която също има силна автомобилна индустрия, подкрепя до пълния интензитет на държавна помощ вложения на три четвърти от територията на страната. Подобен пример е подкрепата за над 900 млн. евро за проекта на CATL. 

В Сърбия пък има агресивна програма за държавна помощ, а два от примерите са подкрепата на Белград за над 400 млн. евро за проекта на Nidec (за над 1,5 млрд. евро) и по над 5 хил. евро за всяко разкрито работно място. 

Северната ни съседка Румъния пък подкрепя с до 40-50% от големината на проекта или до максимално разрешената държавна помощ, като за инвестицията на Nokian държавата е предоставила 90 млн. евро.

В Словакия подкрепата е до 25-35 на сто от големината на проекта, а ако става дума за малки и средни предприятия, подкрепата може да бъде увеличена.

Дори в Северна Македония годишният бюджет за подкрепа на чуждите инвеститори е 100 млн. евро, докато българският бюджет е… едва 10 млн. евро и е основно за инфраструктура и връщане на осигуровки. 

Унгария предоставя безвъзмездна държавна стойност при инвестиция в по-малко развит регион, ако вложението е за поне 5 млн. евро. Ако инвестицията е в по-развит район, сумата на вложението е двойно по-висока. Инвеститорите следва да създадат поне 50 работни места, а държавата може да върне най-много 50% от направените инвестиции. Ако предприятието е малко или средно, сумата може да бъде увеличена.

A какво прави България в момента? 

Според неправителствената организация сегашният закон не е адекватен на съвременните условия, в които дори индустриални и силни държави, като Германия и САЩ, предоставят огромни субсидии за привличането на стратегически инвеститори. „Сегашният закон води до потупване по рамото на инвеститори, които вече са решили да инвестират, без реално да служи за насърчаване на новите вложения“, отбелязват от асоциацията.

От BESCO отчитат, че предложените промени са само един елемент от нужните действия, но биха били важен фактор. 

И макар че България вече е страна с доходи над средните, според Световната банка например факторите на растежа (включването на безработните на пазара и свързаните с вътрешния пазар инвестиции) вече са на изчерпване. Затова е нужен нов модел на растеж, отчитат от институцията. Според експертите на банката до 15 години страната може да постигне 100% конвергентност с ЕС, ако икономиката расте с над 4% годишно в идните години. А за да се случи това, страната трябва да привлича частни инвестиции в размер на поне 25% от брутния вътрешен продукт.

Според анализа на BESCO пък едва 500 хил. от заетите в България работят в сектори със средна и висока добавена стойност, като по-голямата част от работещите са в държавната администрация, търговията, услугите и строителството.  "Задачата на България е как да се ускори преструктурирането на тази работната сила и тя да премине в индустрии с по-висока добавена стойност", каза Иванов. И напомни, че в България разрешеното държавно участие в дадена инвестиция достига до 60%, като призна, че тази възможност остава неизползвана при сегашното положение. 

Към очевидно неконкурентните ни условия може да се добавят и традиционни проблеми за бизнеса у нас като тромавата администрация и остарели регулации, проблемите с недостига на квалифицирана работна ръка, с образованието, което не изгражда нужните умения, съмненията за върховенството на закона, а и политическата криза и нестабилност през последните години, отчитат от BESCO. "Ако оставим всичко това в актуалното му състояние, в бъдеще вместо да настигнем поне съседите си, все повече ще се отдалечаваме от мечтата ни и от обещанието на всеки политик около избори - да живеем по-добре", уточняват от организацията. 

Какви конкретни предложения се предлагат?

От BESCO настояват за предоставяне на държавна помощ за производствени инвестиции, основно в сектори със средна и висока добавена стойност и за опростяване на праговете и въвеждане на нов клас „Стратегически инвеститор“ за вложения в размер от над 100 млн. евро.

Едно от условията е над 50% от служителите на неуправленски позиции да имат заплати, по-високи от средните за общината, в която се реализира вложението, за период от 5 години. 

Така за стратегически инвеститори в индустрии със средна и висока добавена стойност се предлага подпомагане в размер на между 30% и максимално разрешената стойност. За приоритетен инвеститор (30-100 млн. евро) се предлага подпомагане от 30% или максимално разрешената, без значение на сектора. За Клас А (между 10 и 30 млн. евро) се предлага стимулите да са 20% при индустрии със средна и висока добавена стойност, а при останалите индустрии не се предвижда помощ. Същото разпределение се предвижда за инвеститори от Клас Б (3 до 10 млн. евро), като субсидиите са до 10%.

Допълнителни стимули се предвиждат при вложения в ниско развити региони (5%) и изграждане на център за научноизследователски и развойни дейности (2,5%), а изплащането на подпомагането следва да се изплаща на два етапа. Половината сума – при получаване на Акт 16 и предоставяне на цялостната документация за инвестициите, а останалата половина – на петата година при доказване на критерия за заплащането. 

Според анализа на BESCO държавната помощ би се изплатила само от преки данъци и социално-осигурителни вноски само в период от 3 до 7 години, като по този начин държавният бюджет няма да бъде ощетяван, а с всички директни и индиректни ефекти всяка инвестиция би се изплатила многократно.  

Основната цел на предложените мерки е да се създадат между 100 хил. и 150 хил. по-високоплатени работни места за хора с ниско и средно ниво на квалификация.

На четвъртата година от лансирането на програмите се предвижда държавата да привлича по 4 млрд. евро производствени преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) на година, а до 10 години сумата да е до 30 млрд. евро. Всеки проект трябва да може да възвърне държавните субсидии в период от 3 до 7 години, а с до 10 млрд. евро на година следва да се увеличат приходите от износ чрез новите инвестиции. 

Предложението не цели да стимулира инвестиции в сектори с ниско добавена стойност (напр. шивашка промишленост), но оставя възможност да стимулира подобни инвестиции, ако те надвишават определен размер. Не се предвижда стимулиране на складови и логистични обекти и на производствени инвестиции, адресирани към вътрешния пазар, които да афектират негативно конкуренцията в определени сегменти на пазара. Освен това не се предвижа и подкрепа на а инвестициите в услуги и особено ИТ сектора поради факта, че в ИТ сектора структурата на работната сила е коренно различна. 

Времето за този закон е точно в момента - в контекста на връщане на производствените бази от Китай в Европа, на разпределянето на основните фабрики за електромобили и батерии, и на очертаващата се конкуренция между САЩ и Европа за държавна помощ за реиндустриализация, подчертават още от организацията.