Бъдещето на Великобритания зависи от икономическото ѝ подобряване

Наистина става въпроса за „икономиката, глупако“. Джеймс Карвил вкара в употреба тази фраза по време на президентската кампания на Бил Клинтън през 1992 г. Той беше прав. Икономиката не е всичко, но е почти всичко, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Самата съвременна демокрация нямаше да се роди, ако не бяха възможностите, създадени от устойчивия растеж. Политическата стабилност също зависи от политиката на положителната сума, която икономическият растеж създава. Ако, както сега, в Обединеното кралство и други страни с високи доходи икономиката стагнира, политиката става трудна, тъй като една група не може да има повече, без други да имат по-малко. Борбата става по-ожесточена, ако работната сила се свива спрямо населението и така финансираните от данъци трансфери имат тенденция да нарастват като дял от националния доход.

Днес фокусът е върху неотдавнашния шок за съвкупните реални доходи - така наречената криза с издръжката на живота. Тази криза се описва като следствие от внезапното покачване на цените. Днешните реалности обаче отразяват не едно, а четири развития: дълъг период на стагнация на реалните доходи; пандемията; влошаването след пандемията на „условията на търговия“ на страната (относителните цени на нейния внос спрямо нейния износ), силно изострени от въздействието върху цените на енергията на войната на Русия срещу Украйна; и накрая високата инфлация. Един резултат от последното е, че то води до големи и неочаквани намаления на реалните доходи на работниците, чието заплащане е фиксирано от правителството, с последиците, които сега виждаме в неговите борби със служителите, пише Уулф.

Обмислете всеки елемент в тази история, призовава той.

Според последните данни на МВФ реалният брутен вътрешен продукт на глава от населението в Обединеното кралство е нараснал с едва 6 процента между 2008 г. и 2022 г. Това е второто най-лошо представяне в Г-7 след това на Италия. За да се постави този ужасен резултат в контекст, реалният БВП на човек в Обединеното кралство се повишава с впечатляващите 33 процента през 14-те години до 2008 г. Слабият растеж след това направи наложителни строгите икономии, но решението да се извършат почти всички фискални корекции след финансовата криза чрез съкращаване на разходите влоши и без това лошото положение.

През 2020 г. дойде пандемията. Между 2019 г. и 2022 г. реалният БВП на глава от населението в Обединеното кралство се сви с 1,9 процента, което е най-големият спад в Г-7. Едно от обясненията за този голям удар върху БВП всъщност е влошаването на условията на търговия на страната, която е нетен вносител на енергия.

Според Силвана Тенрейро, член на Комитета по паричната политика на Обединеното кралство, търговските условия на страната са се влошили с 9,5 процента между февруари 2020 г. и септември 2022 г. Отчасти в резултат на това реалният БВП и потреблението на домакинствата остават дори доста под лошия си тренд в периода 2013-2019 г. За сравнение, САЩ се радват на подобрение в условията си на търговия и отчасти в резултат на това вече се върнаха към тенденциите отпреди пандемията.

И накрая, общото ниво на цените също се повиши, което доведе до големи промени в разпределението на реалните доходи. Според МВФ потребителските цени са скочили с 21 процента между края на 2020 г. и 2023 г. Очевидно това налага огромно намаляване на реалните разходи на тези, чието заплащане не се повишава значително в номинално изражение.

Така че, да, шоковете от последните няколко години са големи и неочаквани, но това, което ги направи особено трудни за справяне, е дългият период на стагнация и строги икономии, който ги предшестваше. Всъщност всичко стана много по-трудно за управление в този контекст, посочва Мартин Уулф.

Бившата премиерка Лиз Тръс, според Уулф, е права за едно нещо: икономическият растеж има значение. Но тя и нейният финансов министър Куаси Куартенг нямаха разбираема представа за това как трябва да се постигне по-бърз растеж. Да, стимулите са важни, както и стабилните публични финанси, ниските лихвени проценти, отворената икономика и репутацията на разумно икономическо управление. Голяма част от това беше принесено в жертва на тотемичната политика на Brexit. Тя все още дори не е приключила: помислете за безсмислието на „законопроекта за запазеното право на ЕС“, който е план за „преразглеждане или отмяна“ на голяма част от законодателството, произтичащо от ЕС, което формира основата на днешния национален живот във Великобритания, пише още той.

Всичко това е просто танцуване по палубите на Титаник. Трудно е да се повярва, че Обединеното кралство ще процъфти или дори оцелее като мирно и подредено демократично общество без по-бърз икономически растеж. За да постигне това, страната ще трябва да повиши своите ужасяващо ниски национални нива на спестяване и инвестиции, да построи много повече домове, да реформира пенсионната си система, за да генерира повече рисков капитал, да създаде динамични нови бизнеси, да открие път към по-добри възможности за търговия със своите европейски съседи, да предлага висококачествени работни места на своето население и да финансира образованието и обучението, което то желае. Само ако всичко това бъде направено, страната ще може да си позволи и обществените услуги, от които се нуждае и които обществеността със сигурност ще продължи да изисква, заключава Уулф.