Делът на юана в търговското финансиране се удвоява от началото на войната в Украйна

Делът на юана в търговското финансиране се е удвоил след нахлуването на Русия в Украйна, показва анализ на Financial Times. Според анализатори този скок отразява както по-широкото използване на китайската валута за улесняване на търговията с Русия, така и нарастващата цена на финансирането в долари.

Данните за търговското финансиране от Swift, платформата за международни плащания и финансиране, показват, че делът на юана по стойност на пазара се е повишил от по-малко от 2 процента през февруари 2022 г. до 4,5 процента през февруари 2023 г.

Това приближава китайската валута до еврото, чийто дял достига 6% от общата стойност на търговското финансиране.

Същевременно делът на долара спада до 84,3% през февруари 2023 г. от 86,8% през февруари 2022 г., показват още данните.

„Това е съществена промяна“, коментира Мансур Мохи-уддин, главен икономист в Bank of Singapore. „Трудно е да се мисли за нещо друго, което може да стои зад това, освен войната в Украйна“, посочва той.

Нарастващият дял на китайската валута в търговското финансиране - при което кредиторите отпускат кредити, за да улеснят трансграничното движение на стоки - е благодат за Пекин в стремежа му да ускори интернационализацията на юана. Това обаче поставя сериозно предизвикателство пред Запада, който се опитва чрез международни санкции да забрани на големи руски финансови институции да използват Swift.

„Вероятно значителна част от данните отразява руска търговия [с Китай], която се извършва чрез посредници“, според Артър Крьобер, партньор и основател на фокусираната върху Китай изследователска група Gavekal Dragonomics. „Фактът, че самата Русия е откъсната от Swift може би е без значение“, допълва той.

„Очевидно има много руски петрол, който стига до Китай през Близкия изток и Малайзия“, добавя той и посочва „експлозията“ в обемите на внос на петрол от Малайзия от март миналата година. Обемите надвишават производствения капацитет на страната.

Народната банка на Китай проведе съгласувана кампания за интернационализация на юана в годините до август 2015 г. Тогава девалвацията доведе до сериозно изтичане на капитали. Това принуди централната банка да промени курса и да наложи драконовски капиталов контрол, който спря напредъка на Китай в насърчаването на глобалното използване на валутата.

По-широкото използване на юана за търговско финансиране не е съчетано с по-голяма употреба в международни плащания, извършени чрез Swift. Делът му се задържа около 2% от глобалната сума, отчитат още данните.

Русия обаче има достъп до трансграничната междубанкова платежна система (Cips), китайската алтернатива на Swift, и миналата година двустранната търговия между двете страни нарасна до рекордните 185 млрд. долара. Руските компании плащат за повечето покупки в юани. Общият сетълмент на Cips достига 97 трлн. юана през 2022 г., показват данни на централната банка. Това представлява увеличение от 21% на годишна база.

Според анализатори и икономисти нарастващата цена на финансирането в долари също прави китайската валута относително по-привлекателна за търговско финансиране. Федералният резерв на САЩ повиши лихвените проценти девет пъти от 2022 г. насам, докато китайската централна банка намали основната си лихва по заемите два пъти през същия период.

Гуан Тао, глобален главен икономист в Bank of China International и бивш служител в Държавната администрация за чуждестранна валута, казва, че повишаването на търговското финансиране на валутата е свързано с различията в паричните политики на САЩ и Китай. „Ролята на юана се промени от валута с висок лихвен процент във валута с нисък лихвен процент“, коментира той.

„Със или без Русия, структурно виждаме как интернационализацията на юана се засилва“, допълва Келвин Лау, старши икономист за Китай в Standard Chartered.

Китайската централна банка промени стратегията си за интернационализация на юана от началото на 2022 г., показва скорошен документ на Джан Мин, заместник-директор на отдела за международни финанси в Китайската академия за социални науки. Централната банка започна агресивно да настоява за по-голямо използване на валутата при сетълмент на трансгранична търговия със стоки и подобряване на глобалния достъп до деривати, свързани с активи в юани.

Този по-остър фокус върху сетълмента на стоки е очевиден при сделки като тази, сключена миналия месец с Бразилия, която ще позволи на най-големите икономики в Азия и Южна Америка да извършват търговски и финансови трансакции в собствените си валути.

„Китай има силен стимул да тласне напред интернационализацията на юана, за да управлява нарастващите рискове от геополитическо напрежение“, коментира Джи Сяоджи, ръководител на отдела за изследване на Азия в Crédit Agricole. „Пекин засили международния диалог и постигна известен положителен напредък на този фронт, особено с Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, близкоизточните и латиноамериканските икономики“, допълва Сяоджи.

Въпреки това, на фона на строгия капиталов контрол, поддържан от китайската централна банка, малко експерти очакват юанът бързо да се изкачи нагоре в класацията на глобалните платежни валути. А и китайските власти действат стъпка по стъпка и не бързат.