Последиците от банковата криза в САЩ вероятно ще тласнат икономиката към рецесия по-късно тази година, сочат документи на Федералния резерв, публикувани в сряда и цитирани от CNBC.
Протоколите от заседанието през март на Федералната комисия по отворения пазар включват представяне от служители на потенциалните последици от фалита на Silicon Valley Bank и останалите сътресения във финансовия сектор, които започнаха в началото на март.
Макар че заместник-председателят на Надзорния съвет Майкъл Бар казва, че банковият сектор е „стабилен и устойчив“, икономисти твърдят, че икономиката ще понесе удар.
„Предвид техните оценки на потенциалните последици за икономиката от развитията в банковия сектор през последно време, прогнозата на служителите към момента на заседанието през март включваше лека рецесия, която ще започне по-късно тази година, с възстановяване през следващите две години“, става ясно от резюме след заседанието.
Прогнозите след заседанието показват, че ръководителите на Фед очакват ръст на БВП от едва 0,4% за цялата 2023 г. Федералният резерв в Атланта очаква ръст от около 2,2% през първото тримесечие, така че това означава забавяне по-късно през годината.
Кризата предизвика някои слухове, че Фед може да направи пауза в повишаването на лихвите, но ръководителите подчертаха, че трябва да се направи още за укротяването на инфлацията.
В крайна сметка членовете на Федералната комисия по отворения пазар гласуваха за повишаване на основната лихва с 0,25 процентни пункта, девето повишение за последната година. Това тласна лихвата на Фед до диапазона 4,75%-5%, най-високото ѝ ниво от края на 2007 г. насам.
Лихвата беше повишена по-малко от две седмици след като Silicon Valley Bank, по онова време 17-и по големина кредитор в САЩ, фалира заради масово теглене на влогове. Фалитът на SVB и още две банки накара Фед да създаде извънредни кредитни инструменти, за да гарантира, че банките ще продължат дейност.
След заседанието данните за инфлацията до голяма степен отговаряха на целите на Фед. Ръководителите заявиха на заседанието, че очакват цените да продължат да намаляват.
„Отразявайки последиците от по-малкото от прогнозите затягане на пазарите на стоки и на труд, основната инфлация се очаква да се забави значително догодина“, се казва в протоколите.
Но притесненията за състоянието на по-широката икономика остават високи, особено в светлината на банковите проблеми. След фалита на SVB и още две институции представители на Фед създадоха нов кредитен инструмент за банките и смекчиха условията за извънредни заеми.
В протоколите се казва, че програмите са помогнали за извеждането на индустрията от затрудненията, но ръководители очакват кредитирането да се затегне, а условията за кредитиране да се влошат.
„Дори с тези действия участниците виждат, че има значителна несигурност как ще се развият условията“, се казва в протоколите.
Няколко ръководители се питат дали да оставят лихвите непроменени, докато наблюдават развитието на кризата. Но в крайна сметка отстъпват и гласуват за още едно повишение, „заради ускорената инфлация, силните данни за икономиката напоследък и ангажимента си да върнат инфлацията в рамките на по-дългосрочната цел от 2% на Комисията“.
В протоколите се отбелязва, че някои членове клонят към повишение с половин пункт като преди банковите проблеми. Ръководителите отбелязват, че инфлацията е „твърде висока“, но подчертават, че предстоящите данни и последиците от повишенията ще трябва да бъдат взети предвид, когато се формулира бъдещата политика.
В сряда следобед пазарите даваха около 72% шанс за още едно повишение на лихвите с четвърт процентен пункт през май преди поврат в политиката с понижаване на лихвите преди края на годината, сочат данни на CME Group.
Макар да одобри повишение през март, Федералната комисия по отворения пазар промени езика в съобщението си след заседанието. Докато в предишните съобщения се говореше за необходимостта от „продължаващи повишения“, комисията промени формулировката и отбеляза, че още повишения „може да са уместни“.
22:25 | 12.04.23 г.
