Инфлацията в Русия е под целта на централната банка за първи път от 2020 г.

Войната, която Кремъл започна срещу Украйна, беше обвинявана за ръста на цените на всичко в световен план – от храни до горива, предизвиквайки международни санкции, които също така допринесоха за един от най-големите ценови шокове в съвременната история на Русия, пише Bloomberg.

Но една година по-късно и макар инфлацията да продължава да бушува в много големи икономики, ръстът на цените в Русия се забави почти до нивото в Япония и много повече от забавянето в САЩ и еврозоната.

На годишна база инфлацията в Русия е достигнала 3,5% през март спрямо почти 11% предходния месец, сочат публикувани в сряда данни. Това е една пета от върховата стойност миналата година и е под целта на централната банка от 4% за първи път от 2020 г. насам.

Резкият контраст с голяма част от останалия свят позволява на Путин да постигне лесни политически точки пред сънародниците си, той изтъква устойчивостта на Русия и твърди, че санкциите срещу страната му са дали обратен резултат за страните, които са ги наложили. В телевизионно изявление във вторник Путин заяви, че инфлацията може да е дори под 3% тази година.

Руският лидер смъмри западните правителства заради това, че определят растящите цени като „инфлация на Путин“, като заяви, че собствените им политики като печатането на пари са виновни за случващото се.

Преобръщането на тенденцията в Русия до голяма степен е резултат от статистически ефекти заради краткия срив на рублата и паническото пазаруване от потребителите преди една година, които създадоха висока база за сравнение. Но вялото местно търсене и продължаващата предпазливост на потребителите ограничават ръста на цените в краткосрочен план.

„Ниската инфлация е най-добрият показател за случващото се в икономиката – търсенето остава вяло, а потребителите са предпазливи“, коментира Дмитрий Полевой, икономист в „Локо банк“.

В бъдеще обаче рисковете са многобройни.

Бюджет, трудов пазар

Огромният ръст на бюджетните разходи и недостигът на служители в резултат на мобилизацията от Кремъл на мъже за борба в Украйна подлагат на натиск цените, особено със спадовете на рублата в последно време, които засилват натиска върху потребителските цени.

Притеснението на централните банкери е, че заплахите за перспективите ще ги държат нащрек за по-дълго време. Централната банка вече запази бенчмарковата си лихва на ниво от 7,5% на четири поредни заседания и предупреди, че е възможно повишаване в идните месеци. Тя ще направи следващ преглед на лихвите на 28 април.

Данни за март вече показаха, че рисковете се увеличават. Годишният темп на инфлацията беше малко над средата прогноза от 3,4% на икономисти, участвали в допитване на Bloomberg, а ръстът на цените остана почти непроменен на месечна база.

Bloomberg Economics очаква инфлацията да достигне 5% през декември. Според сезонно изгладен темп годишният ръст на цените сега е 1,1%.

Освен проинфлационни рискове като недостига на служители други фактори, които сега оказват въздействие, включват възможността за съживяване на търсенето от потребителите и заплахите за транзита на санкционирани стоки в Русия, казва Олга Беленкая, икономист във „Финам“.

Но планирани понижения на добива от ОПЕК и съюзниците му може да подкрепят рублата и руския износ, което да забави инфлацията, допълва тя.

„Това до известна степен може да смекчи инфлационния натиск“, отбелязва Беленкая.