МВФ обяви най-мрачните си прогнози за световната икономика от 1990 г. насам

Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че перспективите му за глобалния икономически растеж през следващите пет години са най-мрачните за последните над три десетилетия, призовавайки страните да избягват икономическа фрагментация, причинена от геополитическо напрежение, и да предприемат стъпки за повишаване на производителността, съобщава Bloomberg.

Международният кредитор от последна инстанция предвижда глобалната икономика да се разшири с около 3% през втората половина на това десетилетие, тъй като по-високите лихви оказват натиск, изтъква управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева в реч във Вашингтон, САЩ.

Това е най-ниската средносрочна прогноза за растеж на институцията от 1990 г. насам и по-малко от 5-годишната средна оценка от 3,8% за последните две десетилетия.

За 2023 г. световният брутен вътрешен продукт (БВП) вероятно ще нарасне с по-малко от 3%, добавя Георгиева. Това е в съответствие с януарската прогноза на фонда от 2,9%.

Около 90% от развитите икономики ще отчетат забавяне на растежа през тази година, тъй като по-строгите парични политики натежават върху търсенето и забавят икономическата активност в САЩ и еврозоната. МВФ планира да публикува по-подробен доклад за световните икономически перспективи на 11 април като част от своите пролетни срещи, провеждани съвместно със Световната банка.

Инвазията на Русия в Украйна влошава вече напрегнатите отношения между САЩ и Китай, изостря глобалната инфлационна криза и стимулира глада по света, добавя кредиторът.

„С нарастващото геополитическо напрежение, с все още нажежената инфлация, стабилното възстановяване остава далеч“, изтъква Георгиева, добавяйки: „Това вреди на перспективите на всички, особено на най-уязвимите хора и най-уязвимите държави“.

Някои развиващи се пазари показват сила, особено в Азия, като Индия и Китай се очаква да отговорят на половината от глобалната експанзия. Но нациите с ниски доходи са затруднени от отслабването на търсенето на техния износ, като растежът на доходите на глава от населението остава под средния за развиващите се икономики. Бедността и гладът, които се увеличиха по време на пандемията от коронавирус, може допълнително да се разширят.

Въпреки мрачните перспективи за растеж ускорената инфлация означава, че централните банки трябва да продължат да повишават лихвените проценти, стига натискът върху финансовата стабилност да остане ограничен след неотдавнашния сътресение в банковата индустрия в САЩ и Швейцария, посочва Георгиева.

Ако банковата система стане нестабилна, централните банкери ще се сблъскат с дилемата да намерят компромиси между инфлацията и защитата на финансовата система, добавя Георгиева. „Бъдете бдителни и по-пъргави от всякога“, съветва тя.

Политиците са готови да се съберат във Вашингтон за поредица от сесии, фокусирани върху многобройните глобални предизвикателства, от неустойчивия дълг в развиващите се страни до инфлацията и изменението на климата.

Своето ясно послание Георгиева обяви ден, след като МВФ предупреди, че геополитическата фрагментация, водена от напрежението между САЩ и Китай, рискува да навреди на световната икономика, като преките чуждестранни инвестиции, като капиталът все повече ще се насочват към обединени блокове от държави.

Тя повтори предупреждението си от януари, че по-дългосрочната търговска фрагментация - включително ограничения върху миграцията, капиталовите потоци и международното сътрудничество - може да намали световния БВП с до 7% - еквивалентно на комбинираното годишно производство на Германия и Япония, или с около 7 трлн. долара. Прекъсванията в търговията с технологии могат да доведат до загуби в размер на до 12% от БВП за някои страни, подчертава Георгиева.

Инвазията на Русия, започнала през февруари миналата година, тласна вече ускорената инфлация в много държави до най-високото ѝ ниво от десетилетия насам. Подкрепата на китайския президент Си Дзинпин за руския лидер Владимир Путин предизвика критики от администрацията на американския държавен глава Джо Байдън и влоши отношенията между САЩ и Китай.

Отношенията между двете най-големи икономики в света се влошиха през последните години. Този процес започна при бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, който постави началото на търговска война, натоварвайки китайския внос с мита, засягащи стотици милиарди долари.

Администрацията на Байдън поддържа твърда линия, съсредоточена главно върху проблемите на икономиката и националната сигурност.

Миналата година Вашингтон заложи на строг контрол върху износа на полупроводникови технологии за Китай и атакува директно Huawei Technologies Co., лидер в телекомуникационната инфраструктура, който САЩ смятат за заплаха за националната сигурност.

Миналата седмица Пекин отвори нов фронт в ескалиращата битка за чиповете, стартирайки преглед на киберсигурността при вноса от най-големия американски производител на чипове с памет Micron Technology Inc. А в сряда председателят на Камарата на представителите на САЩ Кевин Маккарти и двупартийна група законодатели се срещнаха с президента на Тайван Цай Инуън, като Китай остро разкритикува това посещение.

Георгиева призова страните да бъдат прагматични по отношение на укрепването на веригите на доставки. Тя също така повтори призива си към членовете на МВФ да осигурят облекчаване на дълга на бедстващите нации и да подкрепят най-бедните страни.

Според Георгиева Китай трябва да покаже, че може да работи в рамките на установените международни процеси за облекчаване на дълга при бедните страни, които се борят да го изплащат.

„Китай много бавно призна, че многостранното преструктуриране на дълга изисква от него да играе по правилата, които вече са установени“, изтъква управляващият директор на МВФ. „Сега е моментът Китай да демонстрира, че е способен да играе по тези правила“, добавя Георгиева.