На фона на предизвикателната външна и вътрешна среда икономистите на УниКредит Булбанк запазват прогнозата си за реалния растеж на БВП на България за 2023 г. непроменена на 1,3% в най-новия си макроикономически доклад. Те обаче очакват по-високи нива на инфлацията у нас от прогнозираните преди три месеца, като причината може да се търси в по-голямото затягане на глобалните монетарни условия. Експертите посочват, че потребителите ще продължат да ограничават разходите си заради високата инфлация, а бизнесът да намалява производството поради влошаване на външното търсене, както и с цел намаляване на прекалено завишените нива на съществуващите запаси до по-устойчиви стойности.
Ръст на инфлацията
Икономистите на банката повишават очакваните стойности на средногодишната инфлация на потребителските цени на 11,1% от 9,7% през 2023 г. и на 5,5% от 4,8% през 2024 г.
Базисната инфлация ще достигне върха си през юни, а не през април тази година, и то на по-високо ниво от 14,1% вместо 13,6%, спрямо прогнозата, изготвена преди три месеца, като причината за повишените стойности са структурни фактори, посочват експертите от анализаторското звено на УниКредит Булбанк.
Параметрите на бюджета
Според тях изготвянето на нов бюджет за настоящата година ще бъде сред непосредствените приоритети на следващото правителство. Очакванията са дефицитът на начислена основа през тази година да бъде 3,4% от БВП, което е минимално покачване в сравнение с прогнозираните през януари 3,3%.
Икономистите на банката смятат, че такъв дефицит ще направи възможно 12% увеличение на пенсиите и селективно увеличение на заплатите в публичния сектор. Те очакват увеличаване на инвестициите на публичния сектор от 3,4% от БВП миналата година до малко повече от 5% през тази, което поне отчасти ще компенсира големия спад на публични инвестиции през последните няколко години.
Експертите посочват, че ще бъдат въведени допълнителни мерки за фискална консолидация. Те ще включват увеличение на тол таксите и премахване на по-ниската ставка на ДДС за някои стоки (електричество, топлоенергия и природен газ за домакинствата), които са част от мерките за смекчаване на въздействието на високата инфлация миналата година.
Очакванията са схемата за субсидиране на потребителите на електроенергия в корпоративния сектор или да стане много по-селективна (с намаляване както на мащаба, така и на обхвата на субсидиите), или да бъде изцяло премахната.
По-високи лихви
Икономистите предвиждат централните банки в развитите икономики да повишат лихвените проценти в по-голяма степен от предвидените в началото на годината, което ще доведе до по-големи пречки пред нарастването на вътрешното търсене и следователно до по-слабо потребление и ръст на инвестициите, особено на частния сектор през 2024 г.
Наблюдаваното по-бавно пренасяне на по-високите лихвени проценти от развитите икономики към цената на кредита за българските компании и домакинства, ограничава по-рязкото свиване на растежа на БВП през тази година. От друга страна, очертаващото се по-високо и по-късно достигане на върха на базисната инфлация в развитите икономики ще накара техните централни банки да затегнат монетарните условия повече, отколкото експертите очакваха преди три месеца.
Това ще доведе до увеличаване на пиковите стойности на лихвите по кредитите в България в по-голяма степен от предвидената в предишната прогноза. Освен това достигането на пиковите нива на лихвите по новоотпуснатите кредити в България ще изисква и повече време, за да се материализира. Така увеличаването на лихвите по заемите ще се проточи във времето, като в една значителна степен ще обхване и 2024 г., вместо да бъде концентрирано почти изцяло през текущата 2023 г. както очакваха икономистите преди три месеца.
Резултатът от това ще бъде по-слаб реален ръст на БВП през следващата година, тъй като ефектът от агресивното затягане на паричната политика в развитите икономики през 2022 г. и 2023 г. изисква повече време, за да се принесе в пълна степен към българското стопанство.
18:40 | 30.03.23 г.
