Марсел Рьонер има собствено мнение за наложеното от държавата придобиване на Credit Suisse от UBS. Като главен лобист на швейцарските банки Рьонер естествено трябва да запази доброто впечатление за страната. Но неговата интерпретация на драматичното спасяване е изненадваща.
Той не очаква фалитът на Credit Suisse да разруши доверието на инвеститорите във финансовия център. Самият Рьонер, ръководител на UBS по време на финансовата криза, е убеден: „Това не беше признак на слабост, а на сила". Мнението му е по-скоро изключение сред експертите, пише Handelsblatt.
Бивш топ мениджър на една от двете големи замесени банки казва в интервю за Handelsblatt: „Подобни действия на косъм не създават доверие“. Ще възникнат съмнения дали органът за финансов надзор е задал правилните въпроси достатъчно рано. Марк Даудинг, главен инвестиционен стратег на Bluebay, мениджър на активи, който загуби пари от подчинени облигации на Credit Suisse, критикува, че „органите са предприели някои погрешни стъпки".
Фактът, че една швейцарска банка е първата институция, която трябва да бъде спасена от държавата след финансовата криза от 2008 г., не може да не предизвика широк отзвук. Нещо повече, финансова институция, за която само допреди няколко дни се твърдеше, че е преизпълнила строгите швейцарски изисквания за капитал и ликвидност; което обаче очевидно не ѝ е помогнало.
Кризата може да застраши дори най-високия кредитен рейтинг на Швейцария, предупреждава анализаторът Джулиан Цимерман от рейтинговата агенция Scope. „Събитията подчертават рисковете, които банковата система създава за държавния дълг, тъй като тя е много голяма в сравнение с икономиката и бюджета на Швейцария“. Чужденците биха могли да изтеглят активите си, предупреждава например той.
Ново ниво на ескалация
И това наистина би било съвсем ново ниво на ескалация. В края на краищата от десетилетия чужденците внасят активите си предимно в Швейцария, а не ги изнасят от нея. С обещанието за сигурност, чистота и, в случай на съмнение, по-голяма дискретност по отношение на активите на инвеститорите, отколкото се смята за необходимо в други части на света, Швейцария се превърна в международно убежище на стабилност в продължение на поколения.
Фактът, че тя успя да избегне много неудобни опасения с позоваването си на неутралитета, увеличи привлекателността на страната за много богати хора и други, които искаха да осъществяват необезпокоявано бизнеса си. И така, всички те идваха: свръхбогати от Запада, новобогаташи от развиващите се страни, дори държавни глави със съмнителна репутация. Освен това търговци на стоки, международни спортни асоциации.
От това се възползваха всички: богатите, които смятаха, че парите им са в безопасност, и Швейцария, която по този начин се превърна в една от най-богатите и най-добре организирани държави в света.
Но тази алпийска идилия вече е застрашена. „Репутацията на Швейцария като политически стабилна и надеждна страна пострада", казва пред Handelsblatt Артуро Брис, професор по финанси в Международния институт за развитие на управлението (IMD) в Лозана. „Швейцария вече никога няма да бъде същата страна”, допълва той.
За банковата криза това е само слаб удар върху бизнес модела на Швейцария. Защото финансовият център в Цюрих, който отдавна е флагманът на швейцарската икономика, пострада не само след фиаското на Credit Suisse. След нападението на Русия над Украйна финансовият център вече беше в центъра на вниманието заради стотиците милиарди, които швейцарските банки управляват за руски клиенти.
Освен това колебанията на политиците по въпроса дали Конфедерация Швейцария ще се присъедини към европейските санкции срещу режима на Путин предизвикаха възмущение в целия свят. Упоритият отказ на Берн да доставя оръжия и боеприпаси на Украйна или на партньорските ѝ държави също се оказа фатален за репутацията на страната. Експертът по международно право от Цюрих Оливер Дигелман пояснява: „Швейцария сама се постави в невъзможна ситуация с правилата си за реекспорт на оръжия“.
Данъчната политика заплашва да причини допълнителни проблеми. Ниските данъчни ставки винаги са привличали частни лица и компании от чужбина. Но глобалният минимален данък от 15%, за който индустриалните страни се споразумяха миналата година, има за цел поне да премахне данъчните убежища за световните корпорации.
В бъдеще компаниите ще трябва да плащат данъци в страните, в които генерират приходите си. Това засяга и швейцарски общности като Цуг.
Стабилни банки, ниски данъци или дипломатическо влияние: много неща, които в миналото са носили на Швейцария богатство и международен престиж, са пострадали през последните две години. Бизнес моделът на алпийската република ерозира.
Огромни щети за финансовия център
Четвъртък сутринта в Цюрих: ръководителят на Швейцарската централна банка (SNB) Томас Йордан се появява пред медиите за първи път, откакто неговата институция помогна да се подпечата краят на втората по големина банка в Швейцария миналата неделя.
Йордан е поканен в луксозния хотел Baur au Lac, тъй като ограниченото пространство в близката SNB не е било достатъчно на фона на световния медиен интерес. Йордан се мъчеше да разсее опасенията, че драмата в Credit Suisse може да има отрицателно въздействие върху швейцарската икономика.
Други не споделят оптимизма на Йордан. Ханс-Петер Бургхоф, професор по финанси в университета в Хоенхайм, казва: „Щетите за финансовия център са огромни". Години наред властите само са гледали и не са упражнявали достатъчен натиск върху Credit Suisse. Сега десетки хиляди работни места са застрашени.
11:48 | 27.03.23 г.
