Той е на мнение, че комуникацията между държавните органи и големите компании трябва да върви непрестанно и в диалог. Кръстев смята, че маржът при голяма част от хранителните продукти „наистина е доста висок“, и се надява, че регулаторните органи ще си свършат работата и ако има нарушения – да бъдат санкционирани. Според него това не трябва да е лош сигнал към бизнеса. „Пазарната икономика се крепи на принципа на конкуренцията. Ако не съществува конкуренция, няма пазарна икономика“, напомни Кръстев. По думите му таванът на цените води до недостиг на стоки и услуги.
Според доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН никъде по света няма административен таван на цените. „Тези хора или лъжат, защото знаят, че избирателят е наивен и си мислят, че като сложат таван и ще стане по-евтино, или са некомпетентни", посочи той.
Икономистът припомни, че инфлация при храните има още от времето на пандемията. „Повечето антимонополни мерки съдът ги отхвърля. Или нещо не работи в комисията – скептичен съм, от две години мандатът ѝ е изтекъл. От 1999 г. е Законът за защита на конкуренцията, 2004-2006 г. е приет. Сега се сетиха да правят проверки, досега къде бяха?", риторично попита той.
Кръстев очаква понижаването на цените да стане като естествен процес с намаляването на потреблението и с вдигането на основните лихвени проценти от големите централни банки.
Според Боюклиев инфлация се бори с повече вътрешно производство и със защита на нискодоходните групи. „Структурата на потреблението е такава, че ако смачкаме доходите, ще имаме глад", обясни той.
Икономистите са единодушни, че установените нарушения от КЗК няма да доведат до понижаване на цените.
Каква е политиката на търговските вериги в Европа? Как се отразяват субсидиите на производителите и как мерките ще рефлектират върху цените?
Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.
11:46 | 22.03.23 г.
