Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, тази седмица спада с 0,53 на сто до 2467 пункта. От началото на годината равнището на индекса се е повишило с 6,12 на сто (от 2316 пункта). Това е първият спад на нивото на ИТЦ за повече от два месеца и вторият за тази година, съобщава БТА.
Базовото ниво на ИТЦ - 1,000 пункта, е от 2005 г.
Оранжерийните домати поевтиняват с 8 на сто до 3,67 лева за килограм през последната седмица. Цената на оранжерийните краставици пада с 8,6 процента и те се купуват по 5,20 лева за килограм. Червените чушки отстъпват с 0,5 на сто до 4,21 лева за килограм в края на седмицата.
Картофите поевтиняват с 2,5 процента и се продават по 1,15 лева за килограм, а морковите отстъпват с 3,2 процента и се търгуват по 1,20 лева за килограм. Зелето се купува по 0,86 лева за килограм.
Ябълките поскъпват с 4,5 на сто и се купуват по 1,40 лева за килограм. Лимоните поевтиняват с 4 стотинки и се купуват по 2,40 лева за килограм. Портокалите поскъпват с 2,7 на сто и се търгуват по 1,92 лева за килограм. Бананите падат с 1,3 на сто и се продават по 3,10 лева за килограм.
Кравето сирене поевтинява с 0,1 на сто и се търгува по 11,43 лева за килограм, а кашкавалът тип "Витоша" се купува с 1,3 на сто повече - по 18,46 лева за килограм.
Олиото поевтинява с 0,3 на сто и се продава по 3,73 лева за литър в края на седмицата.
Пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 1,2 на сто и се търгува по 2,57 лева. Пилешкото месо отстъпва с 1,5 на сто до 6,04 лева за килограм. Захарта поскъпва с 1,2 на сто и се продава по 2,52 лева за килограм в края на седмицата.
Брашно тип "500" понижава цената си с 4,3 на сто до 1,34 лева за килограм.
Оризът поевтинява с 1,2 на сто и се купува по 3,17 лева за килограм. Яйцата поскъпват с 1 стотинка и се продават по 0,40 лева за брой на едро в края на седмицата.
По отношение на цените на дребно Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, коментира пред БНР, че таван на цените е невъзможен. Сдружението представлява интересите на големите търговски хранителни вериги.
"При опита, който има Унгария от подобна мярка през последната година, и при опита на България от 90-те години – таван на цените е невъзможен. Таван на надценката нарушава конкуренцията при търговията с храни на дребно. Това е мярка, която е невъзможна за съгласуване между държавата и търговците, може да доведе и до вредни последствия. Ако таванът на надценките важи за големи и за малки търговци, големите биха могли по-лесно да преглътнат финансово една такава мярка, но финансовото бреме за поемането на един такъв тип ангажимент от страна на малките търговци би бил катастрофален", заяви Вълканов.
И допълни, че регулярната цена, която се слага понякога в даден магазин, не е задължително да е продажната, на която се реализира стоката.
"Ако регулярната цена на кашкавала е 16 лева, а промоционалната е 12 лева и 80% от вашите продажби са минали на намалената цена, то каква е реалната надценка в търговския обект? Дали е високата или е в пъти по-ниска? Цената на кашкавала в търговската мрежа е между 16 и 32 лева. Това не е ли конкурентна среда? Вадейки от контекста някакъв пример и цитирайки най-високата възможна продажна цена, която може да се намери в магазинната мрежа, това не е ли манипулативно?", запита Вълканов.
Той посочи как се формират надценките на търговските вериги, освен печалбата.
"Те имат разходи за транспорт и логистика. Според официалната статистика на НСИ през миналата година товарният автомобилен транспорт като услуга е 20% нагоре. Електроенергията също не е малко перо. След държавните компенсации за миналата година електроенергията е със 70% нагоре спрямо цената през 2021 година. Работните заплати също са с 20% нагоре само за една година", коментира Вълканов.
По думите му повече от актовете, съставени по време на проверките на Комисията за защита на потребителите между 15 февруари и 8 март, ще паднат в съда.
"Не трябва по лековат начин да се лепят етикети върху цял отрасъл на икономиката... Ако има компании, при които има концентрация на нарушения, и се докаже, че това е така, нека си понесат последствията", заяви Вълканов.
Според него там, където се забелязват спадове в изкупните цени на основни селскостопански суровини, е напълно нормално да се очаква спад и в крайната цена на продуктите на дребно, но когато бизнес цикълът го позволи.