Защо Русия загуби войната в Украйна?

Докато Русия се подготвя за втората си офанзива в рамките на войната в Украйна, се разрази дебат дали през 2023 г. Москва или Киев ще имат надмощие. Това е важна дискусия, която обаче пренебрегва дългосрочните последици от конфликта. 

В дългосрочен план истинският губещ от войната вече е предизвестен: нахлуването на Русия в Украйна под ръководството на президента Владимир Путин ще остане в учебниците по история като историческа грешка, която нанесе на Русия икономически, демографски и геополитически щети, пише в свой анализ за ForeignPolicy Брент Пибоди, докторант в Harvard Kennedy School. 

Путин ще бъде губещият от войната в Украйна: Русия е зависима от Европа

Нека започнем с опорната точка на руската икономика: енергетиката. За разлика от (съвсем реалната) зависимост на Европа от Русия по отношение на изкопаемите горива, икономическата зависимост на Русия от Европа остава до голяма степен незабелязана. Така например до 2021 г. Русия е изнасяла 32% от своите въглища, 49% от своя петрол и цифром и словом 74% от своя газ за онази част от Европа, която членува в ОИСР.

Ако се добавят Япония, Южна Корея и европейските държави извън ОИСР, които се присъединиха към западните санкции срещу Русия, делът е още по-голям. Към Европа все още се насочват руски енергийни потоци, но тъй като Европейският съюз спазва обещанието си да прекрати закупуването на руски нефт и газ, Москва скоро може да бъде отрязана от най-доходоносния си експортен пазар. 

В петролна държава като Русия, която получава 45% от националния си бюджет от изкопаеми горива, е трудно да се надценят последиците от тази пазарна изолация. Разбира се, износът на нефт и въглища може да бъде пренасочен и Москва наистина би могла да спечели като нови пазари страни като Индия и Китай (макар и при по-ниски цени, по-високи разходи и по-ниски печалби). Пренасочването на газ обаче е много по-трудно поради инфраструктурата, необходима за транспортирането му. Със своя газопровод до Китай и сделка на стойност 400 млрд. долара (към 2014 г.) Русия постигна известен напредък в това отношение, но ще са необходими години, за да се достигне сегашният капацитет за износ към ЕС. Във всеки случай монополното положение на Китай като купувач го прави слаб заместител на Европа, където Русия досега успяваше да настройва отделните страни една срещу друга.

Русия като петро-държава в криза: Едва Путин постави началото на декарбонизацията на Запада

Тази изолация на пазара обаче все още би била поносима, ако не беше друга сериозна и непредвидена последица от руската война: ускорената декарбонизация. Имаше нужда от грубо нарушаване на международното право - но именно така Путин успя да убеди западните лидери най-накрая да разглеждат независимостта от изкопаеми горива като въпрос на национална сигурност, а не само на опазване на околната среда.

Това е най-очевидно при ускореното преминаване към възобновяема енергия в Европа: процедурите за лицензиране, които преди отнемаха години, сега се съкращават значително. Няколко месеца след инвазията, например, Германия започна изграждането на най-голямата слънчева електроцентрала в Европа. Приблизително по същото време Обединеното кралство ускори работата по Hornsea 3, който след завършването си ще се превърне в най-големия офшорен вятърен парк в света.

Резултатите вече говорят сами за себе си: през миналата година за първи път вятърната и слънчевата енергия заедно заемат по-голям дял от производството на електроенергия в Европа, отколкото петролът и газът. Това не се отнася за другите усилия за декарбонизация, като например субсидиите за термопомпи в ЕС, стимулите за чиста енергия в САЩ и по-широкото навлизане на електромобилите навсякъде.

Войната в Украйна и ефектът за Путин: търсенето на петрол и газ ще намалее

Кумулативният ефект за Русия не би могъл да бъде по-лош. Рано или късно по-ниското търсене на изкопаеми горива ще доведе до драстично и трайно намаляване на цената на петрола и газа - което представлява екзистенциална заплаха за руската икономика. Например, когато през 2014 г. увеличеният добив на шистов петрол в САЩ понижи цените на петрола, Русия преживя финансова криза. Намаляването на световното търсене на изкопаеми горива ще се осъществи за по-дълъг период от време, но последиците за Русия ще бъдат много по-тежки. С инвазията си Русия ускори началото на енергиен преход, който заплашва да разтърси руската икономика.

Освен с по-малка и по-малко ефективна икономика, войната на Путин в Украйна ще остави Русия и с по-малко и по-статично население. Демографските проблеми на Русия са добре известни и Путин искаше да започне да обръща дългогодишния спад на населението на страната през 2022 г. По нездравословен начин тази година бележи по-скоро началото на необратимия спад. Съвпадението на пандемията и обърнатата демографска пирамида вече влоши перспективите на Русия. Войната ги направи катастрофални.

За да разберем това, трябва да разгледаме демографския белег, оставен от 90-те години на миналия век. В хаоса, последвал разпадането на Съветския съюз, раждаемостта в Русия спадна до 1,2 деца на жена, което е далеч под необходимите 2,1 деца за стабилно население. Последиците се усещат и днес: въпреки че 12 милиона руснаци са на възраст 30-34 години (родени непосредствено преди разпадането на Съветския съюз), то само 7 милиона са на възраст 20-24 години (родени по време на последвалия хаос). Този дефицит означава, че руското население вече е в процес на намаляване - просто защото по-малък брой хора са във възраст, в която могат да имат деца.

Инвазията само влоши демографската ситуация

Инвазията на Русия катастрофално влоши тази лоша демографска ситуация. Досега са загинали най-малко 120 000 руски войници - много от тях на възраст едва 20 години и принадлежащи към същото малко поколение, което Русия не може да си позволи да загуби. Много други са емигрирали, когато са могли, или просто са избягали в други страни, за да изчакат войната да отмине. Трудно е да се съберат точните данни, но само онези 32 000 руснаци, които са емигрирали в Израел, предполагат, че общият им брой е близо един милион.

Хоризонтите за планиране на руските семейства са катастрофално сринати, а прогнозите са, че през следващата година може да се родят по-малко от 1,2 милиона руски бебета, което би означавало най-ниската раждаемост за Русия от 2000 г. насам. Увеличаването на броя на престъпленията, свързани с насилие, увеличаването на консумацията на алкохол и други фактори, които са в ущърб на решението да се раждат деца, могат да понижат раждаемостта още повече. По ирония на съдбата Путин успя през последното десетилетие да забави (ако не и да обърне) намаляването на населението на Русия чрез щедри плащания на младите майки. По-високите военни разходи и дългът, необходим за финансирането им, ще затруднят подобна щедра политика по отношение на раждаемостта.

Войната в Украйна в Русия: движеща сила за либералната демокрация?

И в геополитически план Русия е в по-лошо положение в резултат на инвазията. За разлика от твърдите цифри и демографските данни обаче, загубата на влияние е трудно измерима. Но тя може да се види навсякъде - от проучванията на общественото мнение на Запад до гласуванията в ООН, които Кремъл загуби с разлика от 141 на 5 гласа. Тя е очевидна и в собствения „заден двор" на Русия: Докато укрепналата НАТО може скоро да приеме за членове Швеция и Финландия, собствената руска Организация на Договора за колективна сигурност отслабва по фланга, тъй като традиционни съюзници като Казахстан и Армения осъзнават безсилието на Кремъл и търсят своята сигурност в лицето на Китай.

Към това се прибавя и вълната на демократична консолидация в Източна Европа, където само през миналата година избирателите гласуваха срещу нелибералните популисти в Словения и Чехия. Невъзможно е подобни резултати да се припишат само на един фактор (американските демократи например бяха подкрепени и от отмяната на решението "Роу срещу Уейд" и по-слабото изборно участие), но руската инвазия - и ясният избор между либерализма и автокрацията, който дойде с нея - несъмнено допринесе за това. 

Планът на Путин се проваля - украинците се обръщат към Запада

Но никъде другаде руската инвазия не се е отразила така силно, както в Украйна. Дори ако историческият ревизионизъм на Путин би искал да внуши обратното: Украйна отдавна има национална идентичност, различна от руската. Но тя също така отдавна е разделена по езиков признак. Голяма част от елита се стремеше да поддържа тесни връзки с Кремъл, а дори и обществеността беше обезпокоена от сближаването със Запада.Но това се промени. 91% от украинците сега подкрепят присъединяването към НАТО - показател, който беше немислим само преди десет години. 85% от украинците се възприемат преди всичко като украинци - характеристика на гражданската идентичност, която се е увеличила с двуцифрено число след нахлуването на Русия. Вместо да защитава руския език в Украйна, Путин изглежда ускорява упадъка му, тъй като хората, за които руският език е роден (включително украинският президент Володимир Зеленски), масово преминават на украински. Путин започна инвазията си, за да върне Украйна в орбитата на Москва. Вместо това той закрепи бъдещето на страната към Запада.

Войната струва много повече на Украйна, но ЕС, САЩ и Великобритания ще помогнат

Разбира се, може да се твърди, че войната, колкото и да е струвала на Русия, е струвала на Украйна експоненциално повече. Това е вярно. Украинската икономика се е свила с повече от 30% през миналата година, докато руската икономика се е свила само с около 3%, да не говорим за човешките жертви, които тя е взела. Но западните санкции няма да сринат Русия веднага, а бавно ще разгърнат ефекта си.

И докато Русия навлиза в продължителен период на икономически и демографски упадък, след като мирът възтържествува, Украйна ще разполага с комбинирания промишлен капацитет на ЕС, САЩ и Обединеното кралство, за да я подкрепи като най-новия институционален член на Запада - и точно това е резултатът, който Путин се надяваше да предотврати. Да, Русия може да постигне допълнителни териториални придобивки в Донбас. В дългосрочен план обаче тези придобивки са незначителни - Русия вече е загубила много, много повече.