„Мамени сме твърде дълго“, така много от водещите профсъюзи в Европа обосновават исканията си за повишаване на заплатите тази година, като обещават стачни действия, ако исканията им останат нечути, пише Ройтерс.
165-те милиона работещи хора в еврозоната наблюдават как заплатите им изостават от инфлацията за трета поредна година, въпреки че компаниите постигат печалби, като повишават цените по-бързо от ръста на разходите им.
Сега рекордно високата заетост и повсеместният недостиг на работна ръка дава на служителите рядка възможност и може да им помогне да възвърнат част от изгубената си покупателна способност в последните години. Макар че централните банкери може да им симпатизират, това увеличава проблемите им.
„Част от повишаването на заплатите е разбираемо“, коментира Йенс Улбрих, главен икономист на Бундесбанк.
„Това е частично наваксване и делът на заплатите в производителността на икономиката не расте. Но тези тенденции показват по-упорита инфлация и по-бавна дезинфлация“, допълва той, имайки предвид усилията за забавяне на ръста на цените спрямо настоящите 8,5%.
За служителите в 20-те страни, които споделят еврото, реалното възнаграждение на час намалява с над 7% от началото на 2021 г. Това, в съчетание с факта, че заетостта е рекордно висока – 3,6 млн. души над връхната точка отпреди пандемията, им дава стабилни основания да настояват за повишаване на заплатите.
Но бързият ръст на заплатите ще навреди на усилията на Европейската централна банка да върне инфлацията към целта от 2% и може да я принуди да задържи лихвите високи за по-дълго време.
Исканията на профсъюзите за компенсации заради последиците от инфлацията в миналото се приемат с особено безпокойство от ръководителите на централните банки, защото т. нар. ретроспективно определяне на заплати обикновено води до по-висока инфлация в по-дългосрочен план.
Летище Схипхол в Амстердам, където миналото лято бяха отменени хиляди полети, а на пътуващите се налагаше да чакат четири-пет часа, може да бъде нагледен пример за това как служителите упражняват своята власт.
Най-големият профсъюз в Нидерландия FNV договори миналата седмица увеличение на заплатите с 8% за тази година на служителите в Схипхол плюс еднократно заплащане от 2000 евро наред с редица други придобивки.
„Високите корпоративни печалби до голяма степен се изплащат от потребителите, които са изправени пред растящи цени“, заяви Жозе Кагер от FNV. „Всичко става по-скъпо, но заплатите изостават. Те изостават отдавна, затова е крайно време работещите хора да получат своя дял“, допълни той.
„Правим първа крачка, но са нужни още много, за да преобърнем непропорционалния ръст на заплатите в последните години“, отбеляза Кагер.
Сделката беше постигната, докато Схипхол отново е принудено да намалява трафика под нивата от 2019 г. заради недостиг на служители.
Стачки?
В Германия над половината от компаниите изпитват затруднения да запълнят свободните си работни места, най-високото ниво в историята въпреки рецесията в най-голямата икономика в Европа, съобщава Германската търговска и индустриална камара.
Това поставя служителите в по-силна позиция и стачките стават по-повсеместни.
Профсъюзът Ver.di иска увеличение на заплатата с 10,5% за около 2,5 млн. служители на федералната и местната администрация. Служители в различни сектори – от летища до градски транспорт, вече проведоха предупредителни стачки в отговор на предложения за заплащане, които само частично отговарят на техните искания.
„Инфлацията, храните и особено цените на енергията правят дълбоки дупки в бюджетите на нашите служители. Много от тях не знаят как ще оцелеят, а някои вече не могат да плащат наемите си или разходите си за отопление“, коментира председателят на Ver.di Франк Вернеке.
Ver.di вече предупреди, че ако не бъдат постигнати споразумения за заплащането, Германия ще бъде изправена пред „още едно хаотично лято“, имайки предвид блокирането на дейността в сектора на услугите миналата година.
В същото време в четвъртък служители на компанията майка на Deutsche Post DHL подкрепиха с голямо мнозинство безсрочна стачка, тъй като исканията им за повишаване на заплатите с 15% не са били изпълнени.
Трудовите пазари не са толкова затегнати в Южна Европа, но дори там движението е явно. В Испания процентът на служителите, обхванати от колективни трудови договори с клаузи за индексация, почти се е удвоил през последните две години до над 27%.
Продължителна инфлация
Макар че спиралата заплати-цени, от която всички се страхуват, не е налице, тъй като инфлацията продължава да се забавя, ръстът на цените се очаква да е по-траен.
Тази „болест“ е причината пазарите бързо да повишат миналия месец очакванията си за вдигане на лихвите. Сега инвеститорите смятат, че лихвата ще достигне върхово ниво от над 4%, т.е. ще нарасне с още 1,5 процентни пункта, а това означава още повишения през лятото.
Филип Лейн, главен икономист на ЕЦБ, казва, че процесът по коригиране на заплатите може да подложи инфлацията на натиск към ускоряване през следващите две-три години, но той очаква връщане към нормалното след това.
„Високите нива на ръст на заплатите, прогнозирани за 2023 и 2024 г., може да превърнат заплатите във все по-доминиращ двигател на основната инфлация в еврозоната“, отбелязва Лейн.
Икономистът от Commerzbank Йорг Крамер е още по-краен, като твърди, че по-скъпата работна ръка ще неутрализира спада на цените на материалите, посочвайки упорито висока основна инфлация и още повишения на лихвите от ЕЦБ.
„Работната ръка вероятно ще остане необичайно недостатъчна, особено в основните страни от еврозоната, също и по демографски причини, освен ако няма дълбока рецесия. Позицията за водене на преговори на профсъюзите и служителите ще остане силна“, допълва той.