Една трета от брутния вътрешен продукт на България „изчезва и не се отразява в статистиката“, коментира икономическия анализатор Юлиян Войнов пред Bulgaria ON AIR.
„В България години наред стандартът на живот е нисък. Въпросът е защо той остава най-ниският в ЕС. Явно има някакви причини. Обикновено, когато говорим за доходи, се съсредоточаваме върху държавата, започваме да говорим, че трябва да се увеличи минималната работна заплата и пенсиите, но виждаме, че това не е решението, което води до сериозно повишаване на стандарта“, е мнението на анализатора. Той смята, че трябва да се потърсят причините в това, че България години наред изостава в своето икономическо развитие – по-малко инвестиции, по-малък растеж на икономиката, по-малко увеличение на доходите.
По думите му една трета от брутния вътрешен продукт на България „изчезва и не се отразява в статистиката“. „Явно причината е, че бизнесът се страхува да комуникира с администрацията, предпочита да стои на тъмно, предпочита да не плаща данъци. Трябва да потърсим причина, доколко бизнес средата предразполага за изсветляването на доходите и дали няма причини, свързани с институционалното състояние на страната“, съветва икономистът.
Очаквано състояние е двуцифрената инфлация през януари, коментира бившият социален министър Христина Христова. „Това е очаквано състояние – през първата половина на 2023 година инфлацията да бъде двуцифрена и тя е точно такава за януари“, посочи тя. Според нея има още едно „тревожно“ число – близо 70% от хората не са получили увеличение на доходите през последните месеци, което означава, че те изостават сериозно от инфлацията.
Христова напомни, че в края на миналата година беше увеличена минималната работна заплата, но тя отново не покрива инфлацията, като според нея е изключително важно какво ще предприеме държавата в лицето на 49-то Народно събрание.
Тя обърна внимание, че е тревожно разхищаването на бюджетни средства нецеленасочено. „Данните показват, че за първи път от 2015 година ние имаме бюджетен дефицит над 1 млрд. лева. Всички тези фирми, които образуват свръхпечалби, те продължават да получават енергийни помощи, още повече се помпа тяхната свръхпечалба. Не се направи дефиницията за енергийна бедност. Трудно могат да се въведат популярни и ефектни мерки. Ситуацията е трудна. Факт е, че ние не правим нещата така, както трябва. В цяла Европа има инфлация, но при нас е два пъти по-висока“, коментира Христова.
Тя обясни, че се налагат ефективни мерки, но поясни, че те няма да са популярни и няма да се приемат добре от обществото и бизнеса.
Войнов смята, че помощите трябва да са насочени към конкретно нуждаещи се група от хора. Христина Христова се надява да има по-малко популизъм и "флиртуване" в предизборната кампания.
„Да има повече диалог за сериозния проблем, който имаме и който само със сериозни мерки може да бъде решаван. Това разхищение на бюджета и този дефицит – това е прецедент, който от много години не сме имали. В началото на годината обикновено се формира излишък, това е много тревожно", категорична е тя.
Войнов предупреди, че ако депутатите се съсредоточат върху това как да се увеличат разходите, без да се грижат за това откъде ще дойдат приходите и да разчитат на базата на висока инфлация – това е гаранция, че държавата влиза в ситуация на много сериозни бюджетни дефицити, които водят след себе си увеличение на външния дълг, повишаване на разходите за години напред.
Има ли опасност фискалната политика да попречи на България да влезе в еврозоната? Ще има ли в следващия парламент дебати как да се увеличи приходната част на бюджета? Трябва ли да има увеличение на доходите административно? Ще има ли на 1 юли средства, с които да се вдигнат пенсиите и какъв процент ще са те като процент от БВП?
Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.