Изборът на служители на Фед се превърна в политическо минно поле

За обитателите на Белия дом запълването на свободните места в Управителния съвет на Федералния резерв остава на заден план. Администрацията на бившия президент Барак Обама остави Фед да изнемогва с две вакантни места в борда за целия си първи мандат. Нещата се промениха при администрацията на Доналд Тръмп - време, когато четиридесет и петият американски държавен глава наруши традицията и открито разкритикува централната банка заради политики, които според него подкопават неговите усилия, пише в коментар за Blomberg Карл Смит.

В продължение на критиките Тръмп се опита да окупира Фед с радикални кандидати, чрез които да накара регулаторът да следва неговите насоки. Политиците бяха нащрек, когато се оказа че номинациите обръщат повече внимание на политическите възгледи на кандидатите, отколкото на фискалния наратив. Администрацията на Джо Байдън установи това, след като номинира Сара Блум Раскин. Номинацията на Раскин се провали миналата година заради нейното застъпничество за политики, смятани за вредни за индустрията с изкопаеми горива.

Това повдига въпроса: Какво би било необходимо, за да бъде потвърдена номинация в ерата на дълбоки партийни разделения във Вашингтон? Това е нещо, с което администрацията на Байдън вероятно се бори, докато се опитва да замени заместник-председателя на Фед Лейл Брейнард, която миналата седмица стана главен икономически съветник на президента Джо Байдън.

Белият дом има силен интерес да замени Брейнард с някой, който като нея вярва в антиинфлационната програма на администрацията, но също така се застъпва за забавяне на темпа на повишаване на лихвените проценти, за да види как икономиката реагира на вече настъпилото затягане.

Но това е само половината от истината. Седемте членове на Управителния съвет се номинират от президента и се утвърждават от Сената. Основните претенденти за заместник на Брейнард са професорът от Харвардския университет Карън Дайнън и професорът от Северозападния университет Джанис Ебърли. За да бъде потвърден, идеалният кандидат вероятно първо трябва да е жена, тъй като напускането на Брейнард оставя Лиза Кук и Мишел Боуман единствените жени в борда. Второ, идеалният кандидат вероятно би бил сравнително мрачен, когато става дума за парична политика във време, когато инфлацията бушува. Третото изискване би било силен ангажимент към такива прогресивни каузи като намаляване на расовото неравенство и изменението на климата, но без опит с обществени позиции, които се смятат за открито враждебни към която и да е индустриална група.

Барак Обама наследи три свободни места във Фед от администрацията на президента Джордж У. Буш, като попълни едно малко след встъпването си в длъжност, но след това остави другите две незаети до края на първия си мандат. Разбира се, една от ранните номинации на Обама, нобеловият лауреат Джаред Даймънд, беше блокиран от Ричард Шелби, републикански сенатор от Алабама - отхвърляне, което Шелби призна, че е направено от злоба. Обама можеше да номинира по-политически центристки кандидат, но никога не го направи, дори когато тогавашният управител на Федералния резерв Бен С. Бернанке се бореше да изгради консенсус сред служителите на централната банка за по-агресивен подход при връщането на икономиката по пътя към максимална заетост.

Отчасти като признание за тази пропусната възможност, всяка администрация оттогава – включително втората на Обама – постави като приоритет попълването УС на Фед с длъжностни лица, които подкрепят неговата програма. Тъй като регулаторът бавно повишаваше лихвените проценти през първите две години от неговото управление, Тръмп започна все повече да вярва, че той е умишлено подкопаван. В началото на 2019 г. той каза, че планира да номинира политическия коментатор Стивън Мур и бившия кандидат за президент Херман Кейн в УС на Фед. Нито един от тях нямаше опит в академичните среди или финансите, но и двамата бяха известни като ярки консервативни личности. Дори републиканските сенатори изразиха безпокойство от тяхната номинация и в крайна сметка и двамата не успяха да стигнат до разглеждане на номинациите им. Тези епизоди не попречиха на Тръмп да номинира Джуди Шелтън в борда по-късно през 2019 г.

За разлика от Мур или Кейн, Шелтън е академик, но беше критикувана за предишната си работа, която се свързваше с опит за връщане към златния стандарт. Шелтън се опита да изясни позицията си, но показаната от нея подкрепа за дневния ред на Тръмп, който щеше да изисква по-ниски лихвени проценти в момент, когато икономиката набираше скорост, реши съдбата ѝ. Въпреки че нейната номинация беше блокирана в Сената, това създаде прецедент, че иначе един квалифициран кандидат може да бъде блокиран въз основа на неговите или нейните идеологически позиции.

Този прецедент щеше да застигне администрацията на Байдън, когато беше номинирана Раскин за заместник-председател на Фед за надзора през 2022 г. Тя беше застъпник за увеличаване на ролята на Фед в борбата с изменението на климата, позиция, която предизвика опозиция от републиканските сенатори и демократа от Западна Вирджиния Джо Манчин.

Неуспешната ѝ номинация подчерта предизвикателствата, пред които е изправен Байдън спрямо своите предшественици поради засиления натиск от играчи извън Белия дом. Например, всяка година Фед е домакин на лятната конференция в Джаксън Хоул, Уайоминг, където служителите на регулатора и други икономисти представят доклади. През 2015 г. кампанията Fed Up беше домакин на алтернативна конференция на същото място, за да протестира срещу липсата на разнообразие сред служителите на Фед. Тезата на кампанията беше, че малцинствените групи страдат най-много от лошия пазар на труда и поради това липсата на многообразие във Фед систематично насочва политиката му към по-строга парична политика. Регулаторът взе присърце критиката, стартирайки многогодишен план за разнообразие през 2016 г.

В крайна сметка Федералният резерв включи расовото неравенство като официален фактор при определяне на курса на паричната политика. Междувременно активистите срещу изменението на климата започнаха да оказват натиск върху централната банка да вземе предвид въздействието на политиките ѝ върху околната среда. Администрацията на Тръмп се противопостави на прогресивния наклон, избирайки традиционни назначени лица като инвеститора Ранди Куорлс и професора от Колумбийския университет Ричард Кларида.

Явно идеологическият характер на съвременните номинации на Фед срещу хиперполитизацията във Вашингтон показва, че за президента е практически невъзможно да удовлетвори всички искания на съпартийците си и също така да спечели подкрепата на републиканците. В резултат на това Дайнън и Ебърли, въпреки впечатляващите си автобиографии, ще се изправят пред политическа секира, за която никакъв академичен или изследователски опит не може да помогне.