Шнабел: Има риск пазарите да подценяват инфлацията

Един от най-високопоставените представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) Изабел Шнабел заяви, че инвеститорите рискуват да подценят присъствието на инфлацията и реакцията трябва да е овладяването ѝ, пише Bloomberg.

„Все още сме далеч от обявяването на победа“, коментира членът на Изпълнителния съвет Шнабел в интервю за агенцията, като посочи силния натиск върху цените и по-бързия ръст на заплатите. Реакцията на икономиката на ръста на лихвите може да се окаже по-слаба, отколкото в предишни случаи и ако стане така, „може да се наложи да действаме по-енергично“, допълни тя.

Централната банка заяви, че отново ще вдигне лихвите с половин пункт през март, агресивна позиция, която е в унисон с подхода на Федералния резерв към продължителните стабилни ръстове на цените. В отговор на въпрос дали икономисти и инвеститори са прави да очакват, че ЕЦБ ще спре да затяга паричната политика до ниво на основната лихва от 3,5%, Шнабел даде да се разбере, че това може да е твърде оптимистично.

„Пазарите отразяват идеалното положение. Те приемат, че инфлацията ще се забави много бързо към 2% и че ще се задържи на това ниво, а в същото време икономиката ще се справя добре. Това би бил много добър сценарий, но има риск инфлацията да се окаже по-упорита от настоящите очаквания на финансовите пазари“, отбеляза Шнабел.

Макар че индикаторите за инфлацията в краткосрочен план спряха силните си ръстове, породени от поскъпването на енергията миналата година, по-дългосрочните показатели остават завишени на ниво от около 2,4%, над целта от 2% на ЕЦБ.

Трейдърите повишиха очакванията си за вдигането на лихвите след коментара на Шнабел, като за първи път предвиждат връх на депозитната лихва от 3,75% до края на октомври. В същото време доходността по 10-годишните германски държавни ценни книжа се повиши с 9 базисни пункта до 2,57%, близо до най-високото ѝ ниво от 2011 г. насам.

Шнабел, която отговаря за пазарите и е един от представителите на Изпълнителния борд на ЕЦБ с „по-ястребови“ позиции, смята, че ръководителите на централната банка едва ли ще преценят перспективите пред инфлацията като задоволителни, когато публикуват нови прогнози през март.

Повишението с 50 базисни пункта е „необходимо при на практика всички правдоподобни сценарии“, коментира Шнабел и изтъкна, че „няма несъответствие между нашия принцип за зависимост от данните и тези намерения, защото е много малко вероятно новите данни да поставят под въпрос това намерение“.

Макар че основната инфлация в 20-членната еврозона се забавя по-бързо от очакванията наред с цената на енергията, индикаторите, които изключват волатилните компоненти, все още остават на рекордни върхове.

„Широк процес по дезинфлация дори не е започнал“, заяви Шнабел.

Затова заплатите са източник на притеснение. Тя посочи прогнози за повишаване на заплатите с 5% в идните години, което е твърде много спрямо целта на ЕЦБ за инфлацията от 2%.

„Ръстът на заплатите се ускори съществено. Предвид по-дългия срок на договорите за заплащането спрямо САЩ и по-централизирания преговорен процес може да се очаква ръстът на заплатите в еврозоната да бъде по-траен“, коментира Шнабел.

В сряда председателят на ЕЦБ Кристин Лагард потвърди плана на централната банка да задържи лихвите на нива, които охлаждат икономиката, и предупреди срещу риска от трайно по-високи очаквания за инфлация.

Шнабел не е сигурна, че настоящата позиция на ЕЦБ за лихвите все още ограничава растежа.

„Не е лесно да се прецени дали мерките ни вече са ограничителни“, отбеляза тя и допълни, че цената на парите е изиграла само „много малка роля“ до момента в ограничаването на апетита на банките за кредитиране.

Според Шнабел заради пренасочването от ипотечни кредити с променлива към фиксирана лихва, от по-краткосрочни към по-дългосрочни падежи по облигации, силен пазар на труда и инвестиции в зеления преход икономиката може да реагира по-слабо на политиката на ЕЦБ.

Ръководителите на централната банка ще трябва да запазят курса, „докато видим силни данни, че инфлацията, особено основната инфлация, се връща към целта ни от 2% по навременен и траен начин. Малко вероятно е натискът на инфлацията да изчезне от само себе си“, смята Шнабел.

Намаляването на притежаваните облигации за 5 трлн. евро ще бъде част от усилията на ЕЦБ от март. До юни средно 15 млрд. евро на месец ще бъдат изваждани от баланса в рамките на т. нар. количествено затягане.

Макар че все още няма решение, „количественото затягане може да бъде ускорено след това“, коментира Шнабел. „Трябва да намалим баланса и искаме да го направим по премерен и предвидим начин, без да причиняване сътресения“, отбеляза тя.

Процесът ще бъде движен основно от технически съображения като колко ликвидни средства са нужни за успешно управление на лихвите на паричните пазари и също така ще взема предвид как мерките на ЕЦБ засягат функционирането на пазара, заяви Шнабел.

Тъй като стратегически преглед на паричната политика в бъдеще се осъществява до края на годината, твърде рано е да се каже колко далеч ще стигне количественото затягане.

„Все още сме много далеч от етапа, в който размерът на баланса ни може да засегне възможностите ни да управляваме лихвите в краткосрочен план. Това ни дава малко време, но е важно на определен етап да дадем индикация какво според нас ще се случи в крайна сметка със счетоводния баланс“, коментира Шнабел.