България няма да приеме еврото от януари 2024 г. 

България няма да поиска през февруари изготвянето на конвергентен доклад, който да покаже готовността на страната за влизането в еврозоната. Така отпада и срокът, към който страната се стремеше да приеме еврото - 1 януари 2024 г., обяви министърът на финансите Росица Велкова.

В началото на седмицата по време на заседанието на Еврогрупата България не е била изслушана за готовността ѝ, въпреки че точката е била в дневния ред. Причината е, че страната изостава с приемането на съответното законодателство, а и не отговаря на критерия за инфлацията. 

В рамките на Еврогрупата е договорено България да се стреми към новата дата - не по-късно от 1 януари 2025 г., но няма законова пречка присъединяването да не е от началото на годината, а от друга дата, обясни министърът. Според Велкова това може да стане и по Великден следващата година.

Затова и България ще поиска доклад за напредъка в момента, в който е изпълнила ангажиментите си, поети при влизането в т. нар. чакалня на еврозоната, тоест няма да се чака за редовен доклад, извършван за всички страни в началото на 2024 г.

Според Велкова това означава, че ако страната съответства на критериите и подаде конвергентен доклад и има подкрепата на държавите членки, би могла да се присъедини към еврозоната в срок не по-късно от 1 януари 2025 г. 

Служебното правителство отново ще внесе в новосформираното НС нужните за еврозоната закони, а освен това трябва да се приемат и необходимите промени в Закона за БНБ за работата на централната банка, когато страна вече ще е присъединена към еврозоната, предаде БТА. 

Комуникационната кампания ще започне тази година, предвидени са средства за мотивиране на обществено значими личности и медии в нея, съобщи още Велкова, без да се ангажира с подробности.

Тя бе категорична, че новият списък „Магнитски“ не е повлиял на решението на Еврогрупата. Друга цел за интеграция в ЕС - присъединяването към Шенгенското пространство за свободно пътуване - се провали през декември заради съмнения относно способността на България да се справи с корупцията и да защити външните граници на блока.

Предисторията

България започна да работи за членство в еврозоната скоро след като се присъедини към ЕС през 2007 г. - както изисква договорът за присъединяване. Но три години по-късно тя отложи това усилие в условията на европейската дългова криза, която почти доведе до фалит съседна Гърция и някои други държави от еврозоната. В подновения си стремеж от 2016 г. насам правителството в София заяви, че приемането на единната валута ще помогне на балканската страна да избегне оставането настрана в процеса на вземане на решения в блока и да продължи да интегрира експортно ориентираната си икономика.

След кризата с хиперинфлацията през 90-те години на миналия век България работи в условията на валутен борд, който обвързва лева с еврото. С малко възможности за независима парична политика страната е зависима от решенията на Европейската централна банка. 

Правителството и централната банка твърдят, че приемането на еврото ще намали трансакционните разходи, ще понижи лихвените проценти и ще подобри кредитния рейтинг на България, което ще я направи по-привлекателна за инвеститорите. То ще подпомогне и туристическата индустрия, която допринася за повече от 12% от икономическото производство на страната, отчасти като премахне необходимостта много посетители да сменят валутата си.

Идеята се сблъска със скептицизма на някои политически партии, включително на приятелски настроените към Русия социалисти, които настояха за допълнителен анализ на негативи и позитиви, преди да се определи конкретна дата. Националистическата партия „Възраждане", която също е проруски настроена, призова за провеждане на референдум по темата, твърдейки, че България се отказва от твърде много суверенитет. Освен това някои анализатори, включително заместник-управител на централната банка, предупредиха за структурните проблеми на еврозоната и високите нива на дълга на някои от нейните членове и разкритикуваха някои от предишните политики на ЕЦБ.

Проучване на общественото мнение от ноември показа, че само една трета от българите одобряват приемането на единната валута. Повече от две трети заявиха, че се страхуват, че това ще доведе до повишаване на цените. В началото на декември няколкостотин души се събраха в София на протест срещу еврото, организиран от партия „Възраждане". Подобни съмнения не са необичайни за новите членове на ЕС. В Латвия например половината от населението се противопостави на смяната на валутата, когато страната се присъедини към еврозоната през 2014 г.

В класация на Transparency International България е смятана за най-корумпираната държава в ЕС и се сблъсква със скептицизъм от страна на други държави от еврозоната, особено след като дълговата криза в Гърция и скандалите с пране на пари, свързани с банки в Прибалтика, разкриха рисковете от приемането на нови членове в клуба. След вътрешната банкова криза през 2014 г. България засили финансовия си надзор, за да може да се присъедини към банковия съюз на ЕС заедно с механизма на обменните курсове, известен като ERM-2. Законодателите също така актуализираха правната рамка, уреждаща дейността на българската централна банка, след като ЕЦБ посочи списък с недостатъци. В продължение на години България поддържаше бюджетния си дефицит и нивото на дълга си в рамките на изискванията на ЕС.

Защо се стигна до отлагане на датата? 

Страната трябва да приеме три законопроекта, свързани с несъстоятелността, изпирането на пари и застраховането. Продължаващата политическа криза обаче възпрепятства този процес, тъй като България е пред пети парламентарни избори за по-малко от две години. Освен това може да ѝ бъде трудно да изпълни критериите за инфлацията, като в интервю, публикувано в края на януари, министърът на финансите Росица Велкова нарече това изискване „единственото сериозно предизвикателство".

Но сегашният сгъстен времеви график и задълбочаващото се политическо разделение предвещаваха, че България е изправена пред трудна битка за спазване на първоначалния срок въпреки огромното парламентарно мнозинство в подкрепа на еврото. 

От юли 2022 г. насам президентът Румен Радев, който се кандидатира като независим, стана свидетел на шест неуспешни опита за съставяне на правителство. Поредният извънреден вот е насрочен за 2 април. 

Управителят на Централната банка Димитър Радев предупреди, че страната се нуждае от стабилно правителство, което да покаже ясен политически ангажимент. За да спази целевата дата 1 януари 2024 г., България трябваше да поиска от ЕЦБ доклад за готовността си "най-късно в началото на пролетта", но Велкова каза преди седмици, че ще го направи само ако е готова. На властите ще са им необходими няколко месеца, за да се подготвят за реалното въвеждане на новата валута.

Румъния също проявява интерес, но все още няма официална крайна дата. Макар че всички държави членки на ЕС са задължени да се присъединят към еврозоната, Полша, Чехия и Унгария не желаят да предприемат официални стъпки, заявявайки, че независимата парична политика е от жизненоважно значение за тях, особено по време на икономически кризи като сегашния ръст на инфлацията. Дания - която си осигури право на отказ от присъединяване преди въвеждането на валутата, и Швеция също не се решават да се присъединят.