Консерватизмът и очакването, че ако има инфлация, то тя ще продължи все така да доминира, страхът от нея, я поражда и храни. Освен това съществуват и фундаментални фактори, като пазарът на труда и презапасяването на производителите и на потребителите. Това коментира Емил Калчев, главен икономист на ОББ, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.
"Очакваме приблизително около 10% инфлация през тази година и първите заявки от януари тази година са точно в тази посока - че няма много бързо да протече този процес… нарастването е сравнително бързо, но спадането не толкова - то е леко по-плавно", каза той.
"Бяхме свикнали с много ниска инфлация, почти дефлация. И това ни се струваше много добре и то наистина е много комфортно. Но хората, потребителите, икономиката имат склонността да допускат, че така ще продължи вечно, че ще е все така. Затова бе огромен стрес за хората и за икономиката - "Виждате ли? Има инфлация! Тя изсмуква нашия разполагаем доход като потребители". Ето какво прави икономиката - тя казва: "Това ще продължи вечно". Тази консерватизъм - случва се нещо и си мислим, че ще продължи все така, отчасти е причината да се захранва тази инфлационна спирала в България. Защото виждаме, че инфлацията в еврозоната е по-слаба. Но този страх от инфлацията поражда отчасти тази инфлация. Разбира се, тя има и фундаменти", обясни той.
От началото на 2023 г. върху инфлационните процеси не действат нови фактори. Те бяха заложени през 2022 година, като на първо място от страна на производителите стои натрупването на запаси в стремеж да се изпревари инфлацията, обясни Емил Калчев. "След това обаче голяма част от цените на едро започнаха да падат, но при наличие на големи запаси, закупени на високи цени, те трябваше да се прехвърлят на крайния потребител. Това е един елемент от сложния пъзел на инфлацията", обясни икономистът.
Търсенето също искаше да се състезава с инфлацията. Потребителите купуват дадена стока, но цената се вдига и те си казват: "Нека да купя още, защото цената може да се покачи. По този начин потребителите приемат цените на производителите. Тези по-високи цени не срещат отпор, а за да падат цените, трябва отпор. Това е най-рационалното пазарно поведение. За жалост правим точно обратното. Ние се състезаваме с тази инфлация, опитваме се да я надхитрим", коментира той.
В това състезание ръстът на заплатите представлява гориво, каза Калчев. "Заплатите растат и към края на миналата година те нараснаха с 16,2% до 1947 лв. средна работна заплата в България, което е доста високо ниво на фона на това, с което сме свикнали да живеем. Сега, с тези повече пари, ние харчим повече и приемаме по-високите цени на производителите. Това е механизмът, който се случва и по този начин се завърта тази инфлационна спирала".
"Увеличените заплати, от гледна точка на производителя, представляват по-голяма себестойност на неговите стоки и услуги. Те са още един стимул той да продължи с увеличаването на цените, а с повечето пари потребителите са склонни да потребяват и купуват", добави той.
"От друга страна, бизнесът е изправен пред един трудов пазар, чийто потенциал е в голяма степен изчерпен. На този фон бизнесът, за да работи, трябва да увеличава заплатите“, посочи събеседникът.
Относно действията и инструментариума на централните банки по пътя им да въздействат и регулират инфлацията събеседникът каза, че инфлацията в еврозоната изглежда е на праг на овладяване, но в САЩ сигналите са обратни. Всъщност инфлацията не се поддава толкова лесно на инструментариума на Фед, коментира икономистът.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.