ЕБВР понижи прогнозата си за ръста на българската икономика тази година до 1%

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) запазва без изменение оценката си за ръста на българската икономика през миналата година на ниво от 3%, но коригира в низходяща посока прогнозата си за тази година до 1% (спрямо прогнозата за 1,5% растеж, направена през септември). За 2024 г. се очаква ускоряване на икономическия ръст до 2,6%.

Прогнозата на ЕБВР за 2023 г. е малко по-песимистична от тази на Европейската комисия, направена в началото на седмицата, която е за 1,4% ръст на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България и сравнимо покачване от 2,5% през 2024 г.

Високите цени на газа и устойчивата инфлация продължават да тежат върху икономическите перспективи пред страните, в които Европейската банка за възстановяване и развитие поддържа дейност, сочи актуализация на прогнозите ѝ.

БВП в регионите на банката, които се простират на три континента, сега се очаква да нарасне с 2,1% през 2023 г., което е низходяща корекция спрямо растежа от 3,0%, прогнозиран в последния доклад от септември.

Прогнозите за растеж са коригирани надолу в над половината от 36-те икономики, в които ЕБВР работи, като има много малко възходящи ревизии.

Растежът в регионите на банката се очаква да се ускори до 3,3% през 2024 г. Икономиките в регионите са нараснали с около 2,4% през 2022 г., сочат изчисления на банката – по-бавно, отколкото през 2021 г., тъй като войната на Русия в Украйна оказва влияние, а възстановяването след Covid се изчерпва.

Въпреки това растежът надхвърли очакванията, тъй като потребителите в развиващите се икономики в Европа са продължили да харчат спестяванията, натрупани по време на пандемията.

Същевременно цените на природния газ до голяма степен се върнаха към нивата отпреди войната, тъй като новите доставки на втечнен природен газ и доставките от Норвегия и Алжир помагат за намаляване на ценовия натиск. Благодарение на по-ниското потребление, предизвикано от меката зима в Европа, и по-високите цени складираният газ в Европа е над съответните нива от 2021 г.

В реално изражение обаче тези цени са сравними с върховете от 80-те години на миналия век и са шест пъти по-високи от тези отвъд Атлантическия океан.

В същото време средната инфлация в регионите на ЕБВР се забави до 16,5 на сто през декември, след като достигна връх от 17,5 на сто през октомври (каквото ниво е регистрирано за последно в края на преходната рецесия през 1998 г.).

„Икономиките на ЕБВР все още страдат от комбинация от високи цени на газа и инфлация, чието забавяне вероятно ще отнеме повече време, отколкото очакват пазарите“, коментира Беата Яворчик, главен икономист на ЕБВР. „Оптимизмът относно скоростта на възстановяване и растежа след кризите от последните години, особено войната в Украйна, според нас е неуместен. Ето защо наричаме тази актуализация на нашите прогнози в края на зимата „Все още не сме извън опасност“.

В дългосрочен план постепенното премахване на неефективното използване на газ вероятно ще бъде положително за конкурентоспособността на Европа, се посочва в новия доклад. В краткосрочен план обаче потребителите, които отопляват домовете си, фирмите в индустриите с интензивно потребление на газ и правителствата, субсидиращи сметките за енергия, остават притиснати от исторически високите цени.

Правителствените енергийни субсидии в централните и югоизточните икономики на ЕС, например, се оценяват на средно около 3,6% от БВП. В някои страни, като България, Гърция, Литва, както и Германия, Италия или Холандия, те се оценяват на над 5 на сто от БВП.

Сред отделните държави банката прогнозира ръст на БВП на Украйна от 1% тази година (което е значително намаление от прогнозата за 8%, направена през септември миналата година). Това би означавало стабилизиране на реалното производство на около 70% от нивото му през 2021 г. Очаква се през 2024 г. украинската икономика да се разшири с 3 на сто.

Ръстът на БВП на Турция се забави значително през 2022 г. и се очаква да се забави допълнително до 3% през 2023 г. и 2024 г., тъй като нарастващите изисквания за външно финансиране и политическата несигурност, свързана с изборите, създават значителни икономически уязвимости.

Тези прогнози не отчитат последствията върху икономиката от земетресенията от миналата седмица. Въздействието на земетресенията върху общата икономическа активност през 2023 г. вероятно ще бъде ограничено до 1% от БВП, изчисляват от банката. Очаква се тласъкът от усилията за възстановяване по-късно през годината частично да компенсира щетите върху веригите за доставки и инфраструктурата.

Производството в Централна Европа и Балтийските страни се очаква да нарасне с 0,6% през 2023 г. През миналата година икономиките в региона се оказаха по-устойчиви от очакваното, но намаляващата покупателна способност, по-слабото външно търсене от Западна Европа и повишените разходи за финансиране се очаква да натежат на растежа тази година. Прогнозата е растежът да се ускори до 2,7% през 2024 г., все още под средносрочния си потенциал, отразявайки високите цени на енергоносителите и краткосрочните разходи, свързани със зеления преход.

Страните от югоизточната част на Европейски съюз също са били устойчиви на сътресения, но са отбелязали значително по-ниски темпове на растеж през втората половина на 2022 г. Прогнозата е за растеж от 1,5% през 2023 г., който ще се ускори до 3,1 процента през 2024 г.

По сходен начин въпреки че икономическият ръст в Западните Балкани се забави през 2022 г., потреблението на домакинствата се оказа устойчиво. Растежът през 2023 г. се очаква да се забави до 2,2%, отразявайки слабото външно търсене, високата инфлация и по-строгите условия на финансиране. За 2024 г. се прогнозира ускоряване до 3,4%.

Икономиката в Източна Европа и Кавказ (с изключение на Украйна) надмина очакванията през 2022 г. благодарение на силното разширяване в Армения и Грузия. Растежът обаче се очаква да се забави до 2,7% през 2023 г., преди да се ускори умерено до 3,6% през 2024 г. на фона на отслабващото въздействие на извънредни фактори, свързани с пренасочването на търговията около Русия и притока на капитали и квалифицирани мигранти.

Икономиката в Централна Азия се очаква да нарасне с 4,9% през 2023 г. Това е лека възходяща ревизия спрямо септември и отразява тласъка от високите цени на петрола и газа за износителите на суровини и увеличения приток на работна ръка, капитал и парични преводи. Очаква се ръстът да се ускори до 5,4% през 2024 г. поради планираните инфраструктурни инвестиции, високите цени на суровините и преместването на руския бизнес.

БВП на страните от южното и източното Средиземноморие се очаква да нарасне с 4% през 2023 г. и с 4,2% през 2024 г. Въпреки че растежът се забави рязко през 2022 г., се очаква да се възстанови през 2023 г. с възстановяването на селскостопанското производство и напредъка на структурните реформи.

През май ЕБВР ще публикува по-подробен доклад за перспективите на регионалните икономики.