По думите му инфлацията е следствие и разговорите трябва да стигнат и до политиците.
"Инфлацията ще продължи, дори ще бъдем радостни, ако в края на периода инфлацията е 7-8%. Доходите и търсенето я подхранват и никой няма да вземе мерки. Неравенствата се компенсират, като се осигури качествено образование и здравеопазване на хората", посочи финансистът и даде пример с Чехия, която е с най-малко неравенства в Европа. Той обаче обърна внимание, че дори в тази централноевропейска страна 24% от населението е със значителни неравенства. „В България са двойно повече“, пресметна Дацов, който коментира и увеличаването на минималната работна заплатата през 2024 г.
Финансистът припомни икономическата прогноза за Европейската комисия, която очаква инфлацията в България за 2023 г. да бъде 7,8%.
"Положителната перспектива е малко подобрена в оценката на ЕК, но тя е в тон с очакванията в Европа, за които остър спад и свиване на икономиките не се сбъдват по този начин. Топлата зима доведе до спестявания в сметките. Между 7 и 8% инфлация в края на период означава средна инфлация между 10 и 12%. В момента средната инфлация е към 13%", заяви Дацов.
Той посочи, че ситуацията в момента е различна спрямо останалите държави, а страната ни е една от малкото, в които има пълна компенсация на инфлацията с доходите. "Приблизително доходите изпреварват инфлацията. Тя се забавя или спада в някои области, но доходите не спадат", каза Дацов.
Според него се обезсмисля правилото, че заплата се дава за труда, който се полага. „Минималната работна заплата в някои райони е средна. Нанасяш круше на бизнеса в този район", предупреди той.
Какви мерки трябва да вземат политиците, за да се ограничи потреблението с евентуално вдигане на ДДС? Как ще се развива икономиката на България без бюджет в година на избори? Ще има ли ръст на инвестициите при забавяне на Плана за възстановяване и устойчивост?
Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.