Големите икономики в Източна Европа се представят разнопосочно в края на 2022 г.

Ускоряваща се инфлация, растящи основни лихвени проценти и нарушения на веригите на доставки заради войната в Украйна доведоха част от големите икономики в Източна Европа до рецесия през четвъртото тримесечие на 2022 година, сочи анализ на Bloomberg.

В последните три месеца на миналата година полската икономика отчете спад от 2,4% на тримесечна база, сочат данните на Евростат. Това е значително по-голямо понижение от прогнозираното от икономистите свиване с 0,5%. За второ тримесечие през 2022 година Полша отчита спад на икономиката, но периодите не са поредни и технически страната на този етап избягва рецесията.

Притеснение буди свитото потребление - като цяло търговците съобщават за по-слаби продажби около Коледните празници и тези настроения се пренасят и към 2023 година. Засега обаче най-голямата икономика в Източна Европа е в процес на "меко приземяване", казва гуверньорът на централната банка Адам Глапински.

Румъния също успя да се справи, отчитайки ръст от 1,1% в последните три месеца на миналата година. Увеличението е в резултат на структурна промяна - икономиката в този период не е разчитала на типичния си двигател - потреблението, а на инвестициите. По данни на централната банка през миналата година в страната са влезли рекордните 11 млрд. долара преки чужди инвестиции.

Но Унгария и Чехия нямат този късмет.

Будапеща отчете по-слаб от очакваното спад - от 0,4% спрямо третото тримесечие, и Унгария вече официално е в рецесия. Прогнозите бяха за спад от 1,1%. Инфлацията в страната е най-високата в ЕС - 25,7% през януари, което кара бизнеса и домакинствата да ограничават разходите си. Цените продължиха да растат, дори и когато централната банка в страната повиши лихвата до 18%, което е най-високото ниво в целия ЕС.

Унгария се опитва да размрази 30 млрд. евро европейско финансиране, което беше спряно заради неизпълнение на европейските ангажименти в областта на върховенството на закона. Затова и анализаторите от ING прогнозират, че кризата ще е временна, макар и очакванията да са икономиката да продължи да се свива и през първото тримесечие на 2023 г.

В Чехия през четвъртото тримесечие на миналата година спадът на БВП е по-малък от очакваното - 0,3% на тримесечна база. Прогнозата на Bloomberg беше за свиване от 0,6%, но въпреки това скъпата енергия и високият лихвен процент ограничиха потреблението и на бизнеса, и на домакинствата, и доведоха до рецесия страната. Инфлацията достигна 18% през януари.

Европейската икономика беше ударена от ръста на цените на енергийните продукти и поскъпването на храните, които ускориха инфлацията до най-високите нива от десетилетия. В отговор централните банкери започнаха да увеличават основните лихвени проценти, но това отне възможността на икономиката, засегната от пандемията от коронавируса, да расте.