Scope: Сформиране на стабилно правителство - жизненоважно за влизането на България в еврозоната 

Дългата поредица от краткотрайни управления дълго време ограничават кредитния рейтинг на България на ниво BBB+/Stable, а освен това съществуват опасения дали поредните предсрочни избори - насрочени за 2 април - могат да изкарат страната от политическата безизходица. Именно липсата на стабилно правителство и високата инфлация могат да забавят присъединяването на България към еврозоната след целевата 2024 г. въпреки широката политическа подкрепа за приемането на единната валута на ЕС, се казва в коментар на Scope Ratings.

„Правителство с работещо парламентарно мнозинство е от жизненоважно значение за осъществяването на структурни реформи, които да стимулират растежа и да подпомогнат безпроблемното приемане на еврото", коментира Левон Камерян, асоцииран директор в Scope Ratings, като допълва, че поредицата от краткотрайни управления отдавна ограничава кредитния рейтинг на България на ниво от BBB+/Stable.

„Ускоряването на институционалните реформи и реформите на пазара на труда и инфраструктурата са от ключово значение за стимулиране на инвестициите и генериране на икономическия растеж, необходим за повишаване на жизнения стандарт до равнището на ЕС, особено като се имат предвид днешната двуцифрена инфлация, затегнатите финансови условия и демографските слабости на България", пояснява Камерян.

Той отбелязва, че приемането на еврото би подобрило перспективата за кредитния рейтинг на България чрез приемането на световна резервна валута, свързаното с това укрепване на институциите и управлението и осигуряването на по-стабилна гъвкавост на паричната политика.

Политическата нестабилност възпрепятства реформите, необходими за отпускането на безвъзмездни средства от ЕС в размер на 5,7 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост на страната. България получи първия транш от безвъзмездните средства в размер на 1,37 млрд. евро едва през декември.

„Появата на функционираща коалиция на изборите през април, която да е готова да изпълни исканията на населението за институционална реформа, ще засили увереността на властите в еврозоната, че България продължава да иска да се присъедини към валутния съюз, и потенциално ще осигури известна гъвкавост при бъдещата оценка на критериите за конвергенция", казва Камерян. 

„Такова правителство би се възползвало от напредъка, постигнат от предишното краткотрайно правителство на България през 2022 г., ръководено от министър-председателя Кирил Петков и неговата партия „Продължаваме промяната", което даде ход на подобренията в икономическото планиране и институционалното качество, които бяха положителни за перспективата на рейтинга“, пояснява експертът. 

Според Камерян високата инфлация представлява още един риск за плана на страната за присъединяване към еврозоната.

„Инфлацията в България, която към декември 2022 г. възлиза на 13% като 12-месечна средна стойност, се движи с много повече от 1,5 процентни пункта над нивата в трите икономики в ЕС с най-ниска инфлация", каза той. „Инфлацията вероятно ще се забави през следващите месеци - прогнозираме средна ХИПЦ инфлация в България от 7,3% през 2023 г. - но темпът ѝ може би все още ще бъде твърде висок, за да се възползва от изключването на страни с отклонения като референтни показатели от страна на Европейската комисия и ЕЦБ в тяхната оценка на конвергенцията през 2023 г.".

България е в по-добра позиция да изпълни в близко бъдеще другите критерии за присъединяване към еврозоната, включително по отношение на публичните финанси, лихвените проценти и стабилността на валутния курс. Вероятният ангажимент на новото правителство за фискална дисциплина би трябвало да помогне за поддържане на дълга под 30% от БВП в средносрочен план. 

Според Scope Ratings икономиката на България е напът да нарасне с 1% през тази година след очаквания ръст от 3,4% за миналата година. През 2024 г. икономиката би трябвало да се възстанови с 3%, което е близо до нейния средносрочен потенциал за растеж, тъй като инфлацията намалява, а инвестициите се възстановяват.

Бавното усвояване на средствата от ЕС обаче помрачава иначе добрите фискални перспективи, тъй като изпълнението на инвестиционните проекти, финансирани от ЕС и съфинансирани от националния бюджет, ще трябва да се измести за 2023 г. и след това.