Правителството на президента Владимир Путин притиска Руската централна банка да бъде по-оптимистична в перспективите си за икономиката и да сигнализира, че е готова да разхлаби паричната политика, пише Bloomberg.
Преди срещата на борда на централната банка в петък държавни представители искат да изпратят по-ясен сигнали, че лихвените проценти може да бъдат намалени по-късно през годината, посочват източници, запознати с вътрешните дискусии.
Гуверньорът Елвира Набиулина и колегите ѝ засега не искат да допуснат предстоящо облекчаване на политиката заради рисковете от по-висока инфлация, казват източниците.
Те обаче са отворени да подобрят прогнозите, като правителството ще е доволно, ако централната банка публикува насоки, което да я постави на пътя към по-свободна политика през следващите месеци, казват източниците, говорейки при условие за анонимност, за да опишат необичайния конфликт в икономическия екип.
Залогът е посоката на политиката във време, в което спадът на приходите от петрол и увеличенията в разходите за отбрана натоварват бюджета. Икономиката се насочва към първите си последователни години на свиване този век.
Съгласно последните прогнози от октомври централната банка очаква основният лихвен процент да е средно 6,5-8,5% тази година, което означава, че са възможни както повишения, така и понижения. Икономистите единодушно прогнозират, че в петък основната лихва ще остане на сегашното си равнище от 7,5% за трети пореден път.
Официалните разходи за заеми не са били променяни, откакто централната банка сложи пауза на стръмния си цикъл на парично разхлабване, който обърна спешното увеличение на лихвите веднага след инвазията.
Пресслужбата на правителството не е отговорила веднага на искане за коментар. Централната банка не е отговорила заради информационното затъмнение преди ключови срещи.
С Набиулина начело от 2013 г. насам централната банка все още работи с висока степен на независимост. Гуверньорът е ключов архитект на политики, които поддържат руската икономика във време на санкции от САЩ и съюзниците ѝ.
Макар че по информация на Bloomberg News Набиулина се опита да подаде оставка, след като Путин нареди атаката срещу Украйна, президентът я номинира за нов петгодишен мандат само седмици след началото на войната.
Високопоставени представители обаче изказват критики за това, че централната банка не управлява пазарните очаквания, както и за смятаните от тях за твърде песимистични прогнози, които често се оказват твърде тревожни, казват източниците.
Като доказателство за липсата на ценови натиск правителството посочва алтернативни показатели като медианна инфлация, която изключва крайните движения на цените и е около нулата от май насам след подем, последвал първия кръг на санкции.
Централната банка, която за последно намали лихвените проценти през септември, преди да възприеме „неутрална“ позиция, обаче твърди, че по-бавната инфлация може да е временна и че икономическата ситуация е твърде нестабилна, за да позволи по-точни прогнози, казват източниците.
Централните банкери последно прогнозираха, че инфлацията ще достигне целта си от 4% през следващата година и ще е от 5% до 7% през 2023 г. Bloomberg Economics очаква, че по-стабилната рубла и по-бавният растеж на кредитите ще сведат потребителската инфлация до под 6% през 2023 г. от малко под 12% през декември.
Миналата седмица първият заместник-управител на централната банка Ксения Юдаева вече отбеляза вероятността прогнозите да бъдат преразгледани в резултат на промени на пазара на труда, цените на петрола и други фактори. В интервю за Tinkoff Private Talks тя запази по-твърда линия и каза, че потребителското търсене е понижено не поради високите лихви, а в резултат на несигурност и прекъсвания на доставките.