Дойде ли моментът да се забави монетарното затягане, или дори да се обърне? Положителният отговор на тези въпроси става все по-често срещано мнение. Пазарите със сигурност се държат така, сякаш дните на затягането са преброени. Може и да са прави. Но най-важното е, че те биха били прави за бъдещето на паричната политика само ако икономиките се окажат слаби. Колкото по-силни са икономиките, толкова по-голямо е безпокойството на централните банки, че инфлацията няма да се върне до стабилните 2 процента, така че политиката им вероятно ще остане строга за по-дълго време. Ние може да се надяваме, че икономиките ще бъдат силни, монетарната политика ще се облекчи и инфлацията ще изчезне, и всичко това едновременно. Но този най-добър от всички възможни сценарии далеч не е най-вероятният, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.
Актуализираните световни икономически перспективи на МВФ наистина потвърждават малко по-оптимистичния възглед за икономическото бъдеще. Трябва да се отбележи, че глобалният икономически растеж се прогнозира да бъде 3,2% между четвъртите тримесечия на 2022 г. и 2023 г. спрямо 1,9% между съответните тримесечия на 2021 г. и 2022 г. Това би било под средните за периода 2000-19 г. 3,8 на сто, но предвид огромните сътресения и скокове на инфлацията, това би бил добър резултат.
Прогнозира се растеж от само 1,1% в страните с високи доходи за същия период, 1% в САЩ и едва 0,5% в еврозоната, като икономиката на Обединеното кралство е единствената в Г-7, за която се предвижда свиване през този период, с 0,5 процента. Прогнозата за Обединеното кралство за 2023 г. също бе понижена, с 0,9 процентни пункта. Считайте това за един от онези „Brexit дивиденти“, които страната продължава да получава.
Поразителната черта на прогнозите обаче е силата на полуразвитите и развиващите се страни. Икономиките им се очаква да нараснат с 5 процента между четвъртите тримесечия на 2022 г. и 2023 г. (спрямо 2,5 на сто през предходния период), като полуразвитите и развиващи се икономики в Азия ще нараснат с 6,2 на сто (спрямо 3,4 на сто преди година), Китай ще отскочи с 5,9 на сто (от 2,9 на сто), а Индия - със 7 на сто (от 4,3 на сто). Дори се предвижда, че Китай и Индия ще генерират половината от световния икономически растеж тази година. Ако МВФ се окаже прав, Азия се завръща, при това със сила.
Отварянето на Китай след блокадите и падащите цени на енергията в Европа се считат за най-важните причини за подобряването на перспективите. Също така глобалната инфлация се очаква да се забави от 8,8% през 2022 г. до 6,6% през 2023 г. и 4,3% през 2024 г. Главният икономист на МВФ, Пиер-Оливие Гуринша, дори каза, че 2023 г. „може да представлява повратна точка“ с подобряване на условията през следващите години. Преди всичко, няма никакви сигнали за глобална рецесия.
МВФ отбелязва, че рисковете за низходящо движение остават, са намалели след октомври 2022 г. Положителните изненади може да се изразят в по-силно търсене или по-ниска инфлация. От друга страна, има рискове от по-лоши здравни резултати в Китай, рязко влошаване на войната в Украйна или финансови сътресения. Към това може да се добавят други горещи точки, не само Тайван, но и рискът от нападение срещу програмата за ядрени оръжия на Иран, което би предизвикало бомбардиране на петролни полета в Персийския залив.
Някои може да кажат, че рисковете от забавяне на растежа в страните с високи доходи се подценяват: потребителите може да се отдръпнат, тъй като средствата, които получиха по време на Covid, се изчерпват. Обратният риск обаче е силата на икономиките да попречи на инфлацията да се забави до целта достатъчно бързо. Общата инфлация може да е преминала своя пик, но МВФ отбелязва, че „основната (без храните и енергията) все още не е достигнала своя връх в повечето икономики и остава доста над нивата отпреди пандемията“.
Централните банки са изправени пред дилема: дали вече са направили достатъчно, за да постигнат своите цели и да закотвят инфлационните очаквания? Ако Федералният резерв погледне оптимизма на пазарите, може да заключи, че не е така. Но ако погледне прогнозите на МВФ за растежа в САЩ, може да заключи обратното. Те може да не са катастрофални, но са слаби. Същото важи и за Европейската централна банка (ЕЦБ) и още повече за Английската централна банка (АЦБ), когато разглеждат своите икономики. Тези централни банки биха могли съвсем разумно да изчакат, преди да предприемат следващите си ходове, за да видят доколко слаби са икономиките им. Всъщност бившият финансов министър на САЩ Лари Самърс, който досега бе ястребово настроен, препоръчва точно такава пауза.
Това, че световната икономика изглежда малко по-силна от очакваното не толкова отдавна, със сигурност е нещо добро. Но за централните банки и инвеститорите това създава и трудности. Стратегическата цел на първите в края на краищата трябва да остане връщането на годишната инфлация до 2% и в процеса стабилно фиксиране на очакванията на това ниво.
Дилемата за централните банки тогава е дали днешният по-голям оптимизъм е в съответствие с постигането на тази стратегическа цел, докато тази за инвеститорите е дали възгледът на пазарите за това как централните банки ще гледат на този въпрос е правилен. Аналитичната трудност е да се разбере, в свят, в който има интерактивна „игра“ между централните банки и икономическите актьори, дали първите са направили достатъчно, за да осигурят икономиката, необходима за постигане на целта за основната инфлация, или пък твърде много/малко.
Като се има предвид несигурността, сега има добър аргумент за възприемане на позиция на изчакване. Но ключов момент е, че в един инфлационен свят добрите новини за икономическата активност днес не са непременно добри новини за политиките и съответно за активността по-късно освен ако не разкриват, че краткосрочният компромис между БВП и инфлацията също е благоприятен. Ако е така, централните банки могат да разхлабят политиките си по-рано от очакваното. Ако не е, ще трябва да затегнат повече, отколкото сега се смята. За момента може да се надяваме на първия вариант, но той все още далеч не е сигурен.
13:31 | 01.02.23 г.
