Една от големите икономически мистерии на момента е защо производителността на работниците, особено в САЩ, пада, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.
Някои икономисти казват, че това е просто корекция на неустойчивия интензитет в работата по време на пандемията Covid-19. Но имаше спад в производителността и след Голямата рецесия. И въпреки че тук със сигурност има големи дългосрочни фактори, като неуспеха на образованието да е в крак с технологиите (което от своя страна намалява производителността), мисля, че има други, недостатъчно проучени проблеми. Те включват възхода на „сенчестата“ работа.
Това е термин, въведен от австрийския философ и социален критик Иван Илич през 1981 г. За него той включва цялата неплатена работа, извършвана в икономиките, като майчинството и домакинството. Но напоследък терминът се разшири, за да включи работата, която компаниите са успели да пренасочат към собствените си клиенти чрез технологиите.
В книгата си от 2015 г. „Сенчеста работа: неплатените, невидими работни места“ бившият редактор на списание Harvard Крейг Ламбърт се фокусира върху безбройните дейности, които преди са се извършвали от други хора, които повечето от нас сега вършат сами, обикновено с помощта на цифрови устройства. Това включва всичко – банкиране, резервации за пътуване, поръчване на храна в ресторанти, пакетиране на хранителни стоки, да не говорим за изтегляне и навигация на приложенията, от които се нуждаем, за да плащаме за паркиране или да проследяваме училищните задачи на нашите деца или дори да отстраняваме собствените си технически проблеми.
Въпреки че нито Ламбърт, нито групи като Статистическата агенция на МВФ имат адекватна оценка за общото количество допълнителна работа, представлявана от подобни дейности, то очевидно е значително и нараства, особено ако вземем предвид изследване, което показва, че една четвърт от всички работни места в САЩ ще бъдат сериозно засегнати от автоматизацията до 2030 г. (всъщност повечето работни места ще бъдат засегнати от нея до известна степен). „Просто съм изумен как бяхме подведени да прекарваме собственото си време в oправяне на неща, които преди други хора вършеха вместо нас“, казва Ламбърт.
През една скорошна и обичайна седмица изтеглих и използвах няколко нови приложения на телефона си, за да правя неща като заплащане на преподаватели за подготовка за колеж, записване на курсове и организиране на ваканция в чужбина. На следващо място беше уникалния за Америка ад на сенчестата работа в здравеопазването. Това включваше въвеждане на медицинска информация за доставчиците, подаване на застрахователни искове за множество членове на семейството и опит за възстановяване на суми или коригиране на честите грешки, които се появяват в силно фрагментирана и сложна система, в която различни субекти се опитват да си прехвърлят разходите.
Загубих няколко часа, опитвайки се да разреша (неуспешно) проблем с поръчка в универсален магазин, преминавайки от множество помощни имейли през чатботове до разговори в кол център в чужбина, който обеща да поправи нещата, но не го направи. В крайна сметка предадох въпроса на моята компания за кредитни карти, Visa, която след това на свой ред поиска допълнително въвеждане на цифрова информация от мен.
Едно мое бизнес пътуване изискваше използването на непозната платформа за пътуване, която поглъщаше време и усилия за научаване. Сканирах продуктите си за обяд в павилион на летището, който ме попита дали искам да оставя бакшиш (на себе си ли?). Когато полетът се забави, седнах в кафене, където трябваше да се правят поръчки през iPad. След 30 минути чакане за лате се огледах за помощ, но не можах да намеря човешко същество, на което да се оплача (човекът до мен твърдеше, че е чакал 40 минути). В крайна сметка се качих на борда без кафе и без възстановяване на сумата.
Може да се твърди, че цялата тази работа в сянка води до по-ниски потребителски цени, като намалява човешкия труд. Може би. Но дали е продуктивно за икономиката като цяло? Можем само да гадаем. Нормално ли е аз, като добре платен работник в областта на знанието, да прекарвам няколко часа седмично, борейки се с дейности, които преди се изпълняваха много по-добре от работници на начално ниво, които се нуждаеха от тази работа?
Това е разумен въпрос. Икономисти като (нобелиста – бел. прев.) Джоузеф Стиглиц посочиха сенчестата работа като отрицателен външен ефект на пазарна система, в която компаниите са стимулирани да се разтоварват от разходите за труд. Ламбърт посочва, че една от негативните последици от работата в сянка е загубата на работни места на начално ниво в сектора на услугите. Проучване на Brookings от 2019 г. отбелязва, че най-нископлатените работни места са изложени на най-голям риск от автоматизация, което от своя страна означава, че по-младите хора и малцинствата са изложени на риск от вида сътресения на пазара на труда, които пораждат сенчеста работа. Ако държавите не подобряват образованието, за да бъде то в крак с технологиите, много от тези работници не могат да получат нови работни места, а производителността и растежът спадат.
Междувременно в една все по-автоматизирана икономика човешкият контакт като цяло се е превърнал в лукс. Истински богатите хора имат други хора, които да вършат сенчестата работа вместо тях. И да, технологията може да намали „триенето“, но зависи от това какво смятате за триене. Спомням си как професорът от Масачусетския технологичен институт (MIT) Шери Търкъл ми разказа за приложение, управлявано от сензори, разработено от негов колега, което позволява на преподавателите да влизат от клас в клас без изобщо да се натъкват на друго човешко същество, което може да ги разсее. Да, няма триене. Но няма и лице.
Очевидно е, че автоматизацията и икономиката на приложенията носят със себе си много предимства. Трудно е да се оцени емоционалната цена на това да сме излишно заети, която поставя всички ни в своите индивидуални информационни силози. Но проследяването на пълната икономическа цена на работата в сянка е проект, който си струва.
18:53 | 05.02.23 г.
