Само 37% от българите очакват по-добър живот за децата си

Само 37% от българите очакват по-добър живот за децата си в бъдеще, докато този дял в световен мащаб е 44%, а в най-положително настроената страна - Нигерия, оптимистите са цели 90%, сочи проучване на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ в 64 държави по света.

Социолозите изследват два основни въпроса - живеем ли по-добре от нашите родители и как ще живеят децата ни.

Българите явно гледат с носталгия към миналото и с плаха надежда към бъдещето. Лошата оценка на настоящето очевидно е тази, която определя и двете.

35% от българите смятат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители, а тези, които усещат живота си като по-лош в сравнение с този на родителите си, са 31%. Така между двете групи има лека положителна разлика от 4 пункта, но тя е много малка на фона на света и дори на не особено оптимистичната Европа.

За 27% от запитаните българи пък няма разлика между живота им и този на предходното поколение, докато 7% не могат да преценят дали животът ни сега е по-добър от този на родителите ни.

Близки до българските настроения са оценките за живота днес в Молдова, Франция и Италия, които също не показват завидна картина. Съседите от Северна Македония, Румъния, Гърция и Сърбия изглеждат по-положително настроени към живота днес.

Що се отнася до очакванията за живота на новите поколения в България, нагласите са малко по-позитивни – както и в повечето страни по света, които оценяват настоящето или миналото си зле.

37% от българите очакват животът на децата им да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече трудности, а 20% смятат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. 14% не могат да преценят. Така разликата между положително и отрицателно настроените за бъдещето на децата у нас е 8 пункта в полза на тези, които очакват по-добър живот за следващото поколение.

По този показател България се доближава до средните позиции в своеобразната класация на положителни и отрицателни нагласи за живота утре, макар че все пак си остава в долната част.

Близки до нагласите в България са тези в Северна Македония, а и други държави от Източна и Централна Европа. Доста по-песимистични за бъдещето на децата си пък са хората от държави от Западна Европа като Франция, Германия, Италия и други.

Над половината от хората по света вярват, че животът им е по-добър от този на родителите им

В света всеки втори (51%) вярва, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните е поравно разделена между тези, които оценяват живота си като по-лош (23%), и тези, според които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят. Това са близо 30 процентни пункта разлика между позитивни и негативни възгледи за бъдещето.

Най-позитивната страна сред изследваните 64 е Виетнам – 83% от хората там избират отговор „по-добър живот“, а 4% посочват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са нагласите в Молдова (32% „по-добър“ живот, но и 45% – „по-лош“, които формират негативна разлика от -13).

На въпроса за живота на днешните деца, сравнен с нашия живот, мненията по света са като цяло по-сдържани в позитивизма – 44% очакват по-добър живот за децата днес, 28% са тези, които очакват по-лош живот за идващото поколение, 20% смятат, че животът на децата днес ще е същият като нашият и 8% не могат да преценят. Така, по света разликата между позитивните и негативните очаквания за живота на децата днес е 16 пункта. Въпреки това и с оглед на всички предизвикателства, пред които сме изправени (война, инфлация, пандемии, климатични промени), това ниво на положителни очаквания е по-скоро добра изненада, отбелязват социолозите.

Най-позитивно настроената страна за бъдещето на децата сред изследваните е Нигерия (90% оптимисти, 6% песимисти), а най-отрицателно настроената е Словения (14% оптимисти спрямо 53% песимисти). Сред големите страни, в които световната асоциация е провела изследването си, очакванията за бъдещето на децата са най-високи (след Нигерия) в Русия (52% спрямо 10%), Мексико (48% - 30%), САЩ (43% - 31%) и Индия (43% - 33%).

 „Широко разпространеното съвременно вярване предполага, че ще живеем по-добре от предишното поколение и че следващото ще живее по-добре от нас. Но представете си обратното: че живеем по-зле от нашите родители и освен това децата ни ще имат живот, по-лош от нашия. Това означава две поколения с влошено качество на живот. И докато подобно настроение на мнозинството изглежда относително лесно обяснимо за страни като Афганистан, Молдова, Северна Македония и Сирия, то за Франция и Италия е истинско предизвикателство да бъде обяснено. Но въпреки значителната разлика в обясненията, общото и в двата случая е усещането за житейска криза. Ето защо изглежда, че комбинацията от нашите два въпроса определя всъщност точно мястото на гражданите по скалата на действителното удовлетворение от живота във всяка една от 64-те изследвани държави“, коментира Кънчо Стойчев, президент на „Галъп интернешънъл“.